Онлайн казино е окончателно осъдено да върне загубените пари на пристрастен към хазарта мъж.

Това става ясно от крайното решение на Върховния касационен съд (ВКС), който осъжда казиното да възстанови 8500 лева на мъжа, както и да го обезщети с 1000 лева за причинени неимуществени вреди. Обезщетенията се налагат, след като мъжът е бил допуснат да залага, въпреки че доброволно се е вписал в регистъра на зависимите, на които не трябва да бъде позволявано да участват в хазартните игри.

Преди две години Софийският районен съд за първи път осъди казино за непозволено увреждане, след като с промените в Закона за хазарта през 2020 г. беше въведен специалният регистър на зависимите, които операторите са задължени да не пускат в реалните и виртуалните игрални зали, съобщава Lex.bg.

По делото беше установено, че мъжът залага от 15 години и осъзнава проблема си с хазарта. Случаят му е типичен – започнал е със залозите след напускане на работа, затъване в дългове и семейна криза, довели и до мисли за самоубийство. В края на 2022 г. той вече дължал над 100 000 лв., когато започнал да се лекува и тръгнал на терапия при психолог.

След като научил, че в НАП е създаден регистър, в който може да се впише всеки, който има проблем с хазарта, той сам подал искане и бил вписан в него на 6 януари 2023 г. След това пробвал да залага онлайн, но вече бил блокиран. В началото на февруари 2023 г. обаче установил, че може да влезе в един от известните сайтове за хазарт. Така в продължение на 12 дни залагал там и натрупал загуба от над 8500 лв.

Опитал сам да си върне парите от оператора, като посочил, че е вписан в регистъра на зависимите, но от там отказали да му ги възстановят и завел делото за непозволено увреждане.

Съдебно-техническата експертиза установява, че през февруари той е бил вписан в регистъра на зависимите, но от хазартния оператор не са правили справка за него, както са задължени по закон. Акаунтът му за онлайн залагания е деактивиран едва след като си е поискал проиграните пари. Експертизата е установила, че за 12 дни мъжът е заложил над 20 000 лв., а е спечелил над 11 500 лв.

Съдебно-психиатричната експертиза пък показала, че той страда от патологично влечение към хазарт и не може да контролира поведението си по време на залагане или достъп до хазартни игри. Пред съда съпругата му разказва, че той ходи на терапия, но резултатите от нея се провалили заради залаганията през февруари, когато проиграл цялата си заплата. След това изпаднал в депресия, чувствал се виновен и безсилен, доколкото макар и вписан като уязвимо лице, бил допуснат до залагания.

Онлайн казиното обжалва решението на районния съд, като твърдеше, че исковете са недопустими, тъй като представляват злоупотреба с право. Тезата им беше, че не са били уведомени от Националната агенция за приходите (НАП), че мъжът е вписан като уязвим в регистъра, а казиното не било длъжно само да извършва такава проверка. В жалбата си от казиното посочиха още, че липсва причинно-следствена връзка между поведението им и твърдените от мъжа вреди, като оспорват и размера им.

Градският съд обаче отхвърли всички възражения на хазартния оператор и потвърди решението. Съдът подчерта, че достъп до регистъра имат само длъжностни лица от НАП и определени от организаторите на хазартни игри техни служители. СГС изрично посочи, че императивната разпоредба на чл. 10д, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) задължава организаторите на хазартни игри да не допускат вписаните в регистъра до участие в организираните от тях игри.

Казиното отново обжалва и делото стигна до ВКС, като върховните съдии приеха д аго разгледат, за да отговорят на два въпроса за развитието на правото:

  • Възникването на задължението по чл. 10д, ал. 1 от Закона за хазарта за организаторите на хазартни игри да не допускат до игра лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, предпоставено ли е от изпълнение на задължението на НАП по чл. 10д от същия закон да уведоми предварително организаторите, че лицето е вписано в този регистър?
  • Представлява ли вреда, подлежаща на поправяне по чл. 45 и следв. ЗЗД, загубата на залог в лицензирана по закона за хазарта хазартна игра?

По първия въпрос ВКС е категоричен, че осигуреният чрез Закона за хазарта достъп на операторите до базата данни в регистъра на зависимите е възможен способ за уведомяване и оттам нататък следва задължението на оператора да извършва проверка кого допуска до участие в игрите си.

„С предоставянето на достъп до посочената услуга уведомяването от страна на НАП следва да се счете за извършено, поради което организаторът на хазартни игри ще отговаря за вреди от неизпълнението на чл. 10д, ал. 3 от Закона за хазарта, ако въпреки осигурения достъп негови служители не са извършили проверката и по този начин са допуснали до участие в хазартни игри уязвимо лице, което е вписано в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта“, пишат върховните съдии и отново подчертават, че техническата възможност на операторите на хазартни игри да извършват проверки в регистъра на хазартно зависимите е достатъчна, за да се приеме, че задължението на НАП за уведомяване е изпълнено.

По втория въпрос ВКС заявява категорично, че при нарушаване на забрана за допускане на зависими до игрите, след като са вписани в регистъра, вредата се равнява на сумата, която е загубил.

„Нарушен е законът, създаващ особена закрила за определен кръг лица, нарушено е и правото им да бъдат предпазени от участие в хазартни игри. Причинно-следствената връзка между тези нарушения и вредата се свежда до това, че ако тези лица не бяха допуснати до участие в хазартната игра, загубата, изразяваща се в намаляването на имуществото им, нямаше да настъпи. Без значение е, че тези лица биха могли и да спечелят, с оглед естеството на хазартната игра и случайността в нея. Това е така, защото такива лица изобщо не е трябвало да бъдат допускани да залагат“, се казва в решението на ВКС, в което съдиите подчертават също, че вредата не е причинена от случайността на залога, а от противоправното допускане до хазартната игра на лице, вписано в списъка на уязвимите.