Георги Георгиев, който е подсъдим за обезобразяването и заканите с убийство срещу Дебора Михайлова, загуби на втора инстанция делото за вреди от бавно правосъдие, което заведе срещу районния съд в Пловдив, съобщи "Лекс".

В началото на миналата година процесът срещу Георгиев започна отначало след отвод на съдебния състав. Това се случи на финала на процеса на първа инстанция след близо година заседания, когато се очакваха само обясненията на подсъдимия и заключителните пледоарии на страните. Преди това всички съдии в Стара Загора се отведоха и ВКС реши делото да се гледа в Пловдив. В края на процеса в районния съд в Пловдив обаче защитникът на Георгиев – адвокат Петко Кънев, обяви, че заседателката Румяна Апостолова е участвала в големите протести в защита на Дебора през лятото на 2023 г. и е споделяла активно личното си мнение преди началото на процеса. Освен това била член на ГЕРБ-жени, а партията е сред вносителите на законопроекта срещу домашното насилие. Това стана повод за отвода на целия състав, защото вече било хвърлено съмнение за безпристрастността му и делото започна отначало.

Веднага след това Георгиев предяви частичен иск за над 13 000 евро, част от общ от 25 500 евро по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като твърди, че срокът за разглеждане на делото е неразумен, тъй като година след началото му е започнало отново.

Делото за вреди беше гледано в окръжния съд в Стара Загора и в началото на тази година съдия Веселина Мишова прие, че съдебната заседателка е трябвало да уведоми съда в Пловдив за участието си в протестите срещу насилието над жени и в защита на Дебора, както и за това, че е изразявала мнението си по тези въпроси в социалните мрежи, за да може съдът да вземе своевременно решение за участието ѝ като съдебен заседател. Според съда започналото отначало дело неминуемо води до неразумно забавяне на производството във всичките му следващи фази с 11 месеца и 26 дни, колкото е продължило преди отвода.

„За този период, така както делото е било разглеждано, би могло да се очаква постановяване на присъда. Вместо това разглеждането му е започнало отначало. Всяко действие на съда, макар и извършено своевременно и законосъобразно, което налага предприемане на последващи действия и води до увеличаване на времетраенето на производството, е основание за ангажиране на отговорността на държавата…С оглед на тези съображения съдът намира, че е налице прекомерната продължителност на производството в първата инстанция, което не се дължи на сложността на делото, а на поведението на компетентния орган в съдебното производство“, се казваше в решението. С него обаче съдът реши, че справедливото обезщетение за Георгиев е само 500 евро, тъй като няма данни забавянето да му е предизвикало негативни изживявания, които са по-големи от обичайните.

Решението беше обжалвано и делото стигна до апелативния съд в Пловдив, който го отмени изцяло. Виждането на апелативния съд е коренно различно. Според него след отвода на първоначалния състав на 23 януари 2025 г. и формирането на нов, делото логично е започнало отначало и моментът, от който Георгиев може да твърди, че е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок, започва да тече точно от 23 януари 2025 г.

Исковата молба пък е била подадена само месец след това (25 февруари 2025 г.) и за апелативния съд реалният период на претендираните вреди е само месец и два дни. Според втората инстанция Георгиев не е представил доказателства, че и отвелият се състав е бавил по някакъв начин делото до отвода.

„В исковата молба са наведени твърдения за неимуществени вреди, претърпени от Георгиев, но извън посочения исков период. По делото не са искани или представени никакви доказателства за каквито и да било вреди, претърпени от Георгиев, както в рамките на гореаргументирания период, така и за периода, в който делото се е разглеждало от отведения съдебен състав. Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а така предявеният иск следва да бъде отхвърлен“, се казва в решението, което може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.