Испанският анклав Сеута в Северна Африка се превърна в арена на една от най-тежките миграционни кризи през последните години. След като хиляди души успяха да преодолеят граничните бариери, да преплуват през морето или да заобиколят вълноломите откъм Мароко, испанското правителство взе решение незабавно да разположи въоръжените сили, за да овладее ситуацията. Кризата вече отне животи и предизвика сериозно дипломатическо напрежение между европейските държави.

Граничните пунктове в Сеута са под щурм, след като големи групи от хора – предимно млади мъже, но също и семейства с жени и малки деца – щурмуваха бреговете и защитните съоръжения. Рашид Сбихи, ръководител на асоциацията, представляваща офицерите от Испанската гражданска гвардия в Сеута, заяви пред Associated Press: „Ситуацията е пълен хаос... Границата се срина напълно“.

Според докладите на международните медии броят на преминалите през последните дни варира между 2 000 и 3 000 души. Ашраф Маимуни от Мароканската асоциация за човешки права също определи случващото се като „изключително“ и извънредно.

За да достигнат до испанския бряг, много от мигрантите плуват около 5 километра в открито море от мароканския град Фнидек или от близкото селище Белиунеш. Драматичният опит за преминаване обаче завърши трагично. Медиите съобщават за загинали хора във водата – според Al Jazeera и AP най-малко 9 души са загубили живота си, докато BBC съобщава за най-малко 15 удавени. Плажовете на Сеута бяха осеяни с изоставени спасителни пояси и плавници.

Местните власти в Сеута, оглавявани от Хуан Хесус Вивас, предупредиха, че центровете за настаняване са напълно препълнени, а ресурсите на града – изчерпани. Те поискаха от централното правителство в Мадрид обявяване на национално извънредно положение и незабавна намеса на армията за гарантиране на сигурността.

В отговор Министерството на вътрешните работи на Испания потвърди, че въоръжените сили ще подсилят Гражданската гвардия, за да възстановят реда по границата. Испанският министър-председател Педро Санчес и вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка обявиха извънредно посещение на място в анклава. Междувременно Мадрид и Рабат постигнаха съгласие за ускорено връщане на незаконно влезлите лица.

По крайбрежието вече бяха регистрирани и сблъсъци. В мароканския град Фнидек полицията използва водни оръдия, за да разпръсне тълпите от мигранти, а в Мелиля – другия испански анклав в Африка – бяха заснети сблъсъци на граничния пункт Бени Ансар.

Кризата в Сеута бързо прерасна в международен дебат относно сигурността на европейските външни граници.

Италианският премиер Джорджа Мелони публикува съобщение в социалната мрежа X, определяйки кадрите от Сеута като „потресаващи“. Тя заяви, че „неконтролираната незаконна имиграция представлява конкретна заплаха за сигурността на границите на Европа“, и загатна, че Рим обмисля извънредни мерки, включително временно спиране на Шенгенското споразумение за пътуващи от Испания.

Тези думи предизвикаха остър отговор от страна на Мадрид. Испанският външен министър Хосе Луис Албарес обвини италианския си колега Антонио Таяни и правителството в Рим в използване на миграцията за политически цели, като нарече изявленията им „неуместни“ и призова за „европейска солидарност, а не за партийна демагогия“.

Според испанските власти една от основните причини за рязкото ескалиране на преминаванията е скорошно решение на Върховния съд на Испания. Съдът отреди, че мигрантите, спрени в морето при опит да достигнат Сеута или Мелиля, не могат да бъдат връщани незабавно в Мароко без съответната процедура. Министерството на вътрешните работи в Мадрид обвини мрежите за трафик на хора, че използват това решение, за да насърчават масовия щурм.

Сеута и Мелиля представляват единствената сухопътна граница на Европейския съюз с Африка. Анклавът Сеута е испанско владение от 1580 г. Текущата криза събужда спомени за събитията от май 2021 г., когато над 8 000 души нахлуха в територията за броени дни на фона на сериозен дипломатически конфликт между Мадрид и Рабат.

Случващото се за пореден път поставя на дневен ред въпроса за това как Европа ще защитава своите външни граници и доколко е подготвена да реагира при подобни масови миграционни натисци.