Пловдивската състезателка по художествена гимнастика Ванеса Емилова стана световна шампионка в многобоя през юли с ансамбъла девойки. Ванеса е състезателка на пловдивския клуб "Тракия", а през тази година стана световна, европейска и държавна шампионка. Пловдивчанката мечтае да попадне в женския ансамбъл и да представя България на Олимпиадата през 2028г. в Лос Анджелис. 

В началото на юли ансамбълът девойки спечели световната титла в многобоя на шампионата в румънския град Клуж. Ансамбълът беше в състав -  Ванеса Емилова, Андреа Иванова, Ева Емилова, Цветейоана Пейчева, Красимира Иванова, Габриела Пеева и водени от треньорките Кристина Илиева и Жанина Иванова.

Преди това ансамбълът, в който отново беше и Ванеса Емилова завоюва две европейски отличия на отделните уреди и спечели сребро в многобоя на Европейското първенство в Баку, Азербайджан. 

Ванеса беше и единствената пловдивчанка в ансамбъла. 

Неин личен треньор е нейната леля Нина Саръсакалова. Ванеса признава, че именно покрай нея и майка ѝ, които също е били състезателки по художествена гимнастика, се запалва по спорта. 

Какво каза Ванеса за световната титла, условията, при които тренира, как се подготвя за важните турнири вижте в интервюто пред TrafficNews.

- Ванеса, как се запали по художествената гимнастика и тренирала ли си друг спорт? 

- Цялото ми семейство е спортно и се запалих по спорта покрай моята леля, която треньорка в "Тракия" - Нина Саръсакалова. За първи път влязох в залата на 4 години, за да видя как какичките играят и ми хареса. Още на следващия ден започнах да тренирам. В началото се правят най-елементарните неща - мост, шпагат, а след това започват да се тренират и по-сложните елементи. Първото ми състезание беше на 6-годишна възраст на съчетание без уред. Майка ми и леля ми са били състезателки по художествена гимнастика, а баща ми по спортна. Аз в началото тренирах и спортна и художествена гимнастика, но ме беше страх от спортната. Избрах художествената гимнастика, защото е доста по-грациозна. Спортната гимнастика има повече адреналин и е по-страшна. 

- Кога започнаха успехите? 

- През 2019-та година бях в категория девойки младша възраст. Първите 30 влизат в категория Елит, а след това те участват на държавното първенство. Влязох в категория Елит и успях да взема трето място на бухалки. 

- Как попадна в националния отбор? 

- През миналата година имаше селекция за националния отбор и се подготвяхме за нея. Аз се явих и след 30 дни ни извикаха в София на лагер, а след това от 14 момичета трябваше да останем 7 и аз останах в тях. Имаше доста ротации, но когато отидохме на състезание и се представихме добре останахме в този състав докрая. 

- Какво беше чувството да участваш на Световното? 

- Подготвяхме се много сериозно в залата и бяхме готови за Световното. Слушахме треньорките и следвахме техните указания. Имаше напрежение за всяка една от нас, защото всяка грешка ще ти коства много и всичко, за което си се борил през годините. Знаехме, че ако си изиграем съчетанията без грешка ще станем световни шампионки. В първия ден участвах само в топките и изиграхме съчетанията без грешка и ни оставаше само още едно състезание, в което напрежението беше още по-голямо, защото една грешка те лишава от всичко. Успяхме да се мобилизираме петте момичета и треньорките ни Кристина Илиева и Жанина Иванова, помогна ни и психоложката и целият екип. Имахме огромна българска агитка и тяхната подкрепа беше много важна за нас. Излязохме, изиграхме си съчетанието перфектно и станахме световни шампионки. 

- Каква беше организацията на Световното? 

- Всичко беше на ниво. Имахме превоз от хотела. Тренирахме в две тренировъчни зали. Първо загрявахме в по-малка и ниска зала, в която не можехме да правим елементите. След това отивахме в голямата тренировъчна зала и след това излизахме да играем. Въртяхме се на килима по 3 минути на ансамбъл. 

- Какво е да си в националния отбор?

- Чувството е хубаво и мечта на всяко едно дете, което тренира спорт. Доста е удовлетворяващо и само чрез националния отбор може да се стигне до такива успехи. 

- Какво е да си световен шампион?

- Много е хубаво. Спомням си как след изпълнението тръпнехме в очакване за оценката. След това отидохме в публиката и се надявахме нашите конкуренти да сгрешат, защото те играха след нас и бяха последни. Напрежението беше доста голямо и всички се държахме за ръце, но успяхме. 

- Коя беше най-голямата конкуренция на Световното? 

- Най-голямата конкуренция беше Израел, който завърши на втора позиция и Азербайджан, който спечели бронза. Силни бяха и отборите на Италия и Украйна. Въпросът беше кой ще се изиграе най-добре съчетанията.

- Какви са условията в зала "Чайка", в която тренираш? За съжаление много от пловдивските спортисти, които носят световни и европейски титли за България тренират в много лоши условия.

- Трудно е и наистина няма условия. Ниска е залата, а през зимата е студено, а лятото много топло. По някакъв начин успяваме да се справим.

- Състезателка си  на пловдивския клуб "Тракия". Какви са условията и колко момичета тренирате?

- Тренираме много деца от по-големи до най-малки. Треньорският екип е сплотен и си помагат много. Например ако на мен трябва да ми се измисли съчетание и идват още двама треньори, които помагат. И когато още няколко треньори помагат със съчетанията и дават идеи и става доста по-добре. Сплотени са целият екип, ние състезателките и си помагаме с каквото можем.

- Имаш ли идол в художествената гимнастика? 

- Много харесвам София Рафаели от Италия и нашето малко лъвче Стилияна Николова.

- Как виждаш развитието на художествената гимнастика и може ли ансамбълът отново да стане олимпийския шампион, както и на предната Олимпиада?

- Да, всичко е възможно и който успее да издържи психически и физически ще спечели. Доста израства спорта и почти няма състезание, в което да се връщаме без медали. Доста добре се представяме. 

- Какво би избрала да се състезаваш на индивидуално или в ансамбъл? 

- Определено ансамбъл. Мога да играя индивидуално, но не ми се отдава толкова много. Обичам когато изляза на килима да знам, че има още 4 около мен и да не се чувствам сама. Винаги да знам, че ако нещо стане ще имам подкрепата на другите 4 момичета. 

- Какво предстои оттук нататък? 

- Бяхме национален отбор девойки и нашият път като национален отбор приключи. Ще има селекция в края на годината за следващия женски ансамбъл. Аз ще се явя на селекцията и ако ме одобрят ще влезна в ансамбъл жени. 

- За какво си мечтаеш? 

- Като всеки един спортист за олимпийска титла, но няма да е лошо да спечеля и олимпийски медал. 

- През тази година беше част от издигането на знамето при откриването на учебната година на Спортното училище "Васил Левски" заедно с щангистката Бояна Костадинова. Ти се нареди до едни доста сериозни имена, които са били на това място през последните години. 

- За мен това е гордост и един много хубав момент. Той обаче върви и с една голяма отговорност и с новите успехи. 

- Докосвала ли си се до най-успешната пловдивска състезателката в художествената гимнастика - Мария Петрова? 

- Да, още като малка имахме турнир на "Тракия". Снимах се с нея и сега когато влязох в националния отбор имаше турнир, в който не участвах като състезател, но ме извикаха да ми подарят плакет затова, че станах европейска шампионка и тогава поговорихме и ми даде съвети. 

- Какви други успехи имаш? 

- Преди седмица станах държавна шампионка с ансамбъла на "Тракия" на уред. Не беше предвидено, но влязох, след като едно момиче се контузи. Вицедържавни в многобоя. Като девойки младша в категория Елит станах трета индивидуално на бухалки. Като по-малка две години подред станахме държавни шампионки с ансамбъла. Имам и на обръчи трето място ансамбъл. 

- Какво ще си пожелаеш? 

- Ще си пожелая да се трудя много в залата и да имам много сили и нерви. Да успея постигна мечтите си.

Снимки: БФ по художествена гимнастика и архив на Ванеса Емилова