Пет млади волейболни надежди на Пловдив са лишени от възможността да практикуват любимия си спорт и да участват в състезания заради безумни наредби на българската волейболна федерация, алармират родители и треньори. Вече цял сезон петима таланти на възраст около 14-15 години само тренират без да играят, тъй като нямат право. До миналата година били част от Локомотив, но решили да се прехвърлят във ВК Строител. Безумните наредби обаче правят така, че нямат възможност да бъдат картотекирани и да участват в състезания. Което накарало едно от децата да се откаже. Семействата на въпросните деца са завели дело срещу федерацията заради въпросните ограничителни мерки.

За какво точно става въпрос:

Според правилника на федерацията, ако едно дете желае да смени клуба си, трябва да представи в БФВ документ, удостоверяващ липса на каквито и да е задължения към последния клуб, към който състезателят е бил картотекиран. В случай че не се постигне споразумение и не се представи такъв документ, следва да се заплатят „обезщетения“ по тарифа, приета от БФВ, както следва:

За състезатели между 13 и 14 години – 4 000 лв.

За състезатели между 14 и 16 години – 6 000 лв.

За състезатели между 16 и 18 години – 12 000 лв.

За състезатели, навършили 18 години, които не желаят да сключат първия си професионален договор със „собствения“ клуб – 12 000 лв.

За състезатели, участвали с националния отбор в Европейски, Балкански или Световни първенства, стойността на предвидените обезщетения е в двоен размер.

Не е ясно на какъв принцип е определена тарифата – схемата й не е публично обявена и обоснована. Безумието може да се онагледи с един-единствен пример - ако от двама състезатели единият е тренирал в клуба пет години, а другият – само две, и поискат да сменят клуба си, и на двамата ще бъде приложена еднаква тарифа.

В започнатото съдебно дело родителите на децата настояват съдът да отмени текстовете от приетия Правилник на БФВ, тъй като противоречат на Конституцията и на действащите закони в държавата. Правилата, регламентиращи условията за смяна на спортния клуб от малолетни и непълнолетни са приети при тотално незачитане на основни човешки права и лишават децата от всякаква възможност свободно да избират своята съдба.

Смисълът на обезщетенията за спортна подготовка и развитие, за разлика от трансфера при професионалните спортисти, е клубът да бъде „обезщетен“ за реално извършените разходи за подготовката на спортиста. Залагането на произволни суми, без да се държи никаква сметка за реално инвестираните средства в едно дете, е административен произвол, който се толерира в продължение на години. Няма никаква обосновка (нито правна, нито финансова) за произволно залагане на суми, които да се заплащат като „обезщетение“ при прехвърляне на състезателни права на малолетни/непълнолетни спортисти. В допълнение - спортистите
аматьори не получават заплащане от клуба, за който се състезават, а имат право единствено да получават награди за спортните си постижения. Ние по никакъв начин не отричаме, че клуб, който е инвестирал реално средства и усилия в подготовката на един състезател, трябва да се овъзмезди за тези разходи.

Но това задължително следва да се извършва на база на действително извършените разходи от страна на съответния клуб, като тези разходи подлежат доказване, т.е. тяхното извършване трябва да е подкрепено с документи или доказателства. В противен случай, заплащането на произволно определени и необосновани обезщетения, както и космически неустойки по договорите, не представляват нищо друго, освен откровен рекет върху родителите на малолетните и непълнолетните спортисти, се казва също в изразените претенции на хората, завели делото.

Ето и още от техните аргументи: Заобикаляйки Закона за физическото възпитание и спорта, БФВ е приела самоволно тези правила, без същите да са утвърдени от министъра на младежта и спорта. Министърът, от своя страна, по никакъв начин през годините не се е поинтересувал от съдбата на децата и не е положил никакви усилия, за да осигури нормални условия за тяхното развитие. Този проблем продължава да съществува и в проекта на нов Закон за спорта, който отново не прави никакви стъпки в посока създаване на ясни правила.

Съдилищата вече са отменяли аналогични правилници във футбола и в баскетбола, но както знаем, за БФВ съдът не означава нищо. В резултат на тези правила децата се превръщат в заложници на своите клубове, не могат да бъдат картотекирани години наред и са лишени от възможността да се състезават и да практикуват любимия си спорт.

Тъй като разпоредбите на БФВ не определят кой дължи тези пари – новият клуб или самият състезател, оказва се, че в общия случай споразумение не се постига и децата стават жертви на неизяснените финансови претенции на клуба.

Не е ясно как БФВ е определила тези суми. Очевидно е, че те по никакъв начин не отговарят на българските реалности. В масовия случай, освен таксите, които заплащат, родителите осигуряват екипите, медицинското обслужване, пътуванията, нощувките и всичко необходимо, за да могат децата им да практикуват любимия спорт. Такава е реалността в почти всички клубове. Разбира се, има и изключения, но те не могат да ни радват на фона на масовата практика. Липсата на яснота и точен регламент по прилагането на правилата позволява на някои деца да се издават документи без проблем, а на други – такъв да се отказва и да следва
буквално изнудване родителите да заплатят определените от БФВ огромни суми. Една отлична схема за рекет, залагаща на готовността на всеки родител да направи всичко в името на детето си. Схема, официално позволена и утвърдена от Българска федерация по волейбол.