На 13 януари в Праяградж, щата Уттар-Прадеш, Индия, започна най-големият религиозен фестивал в света Маха Кумб Мела. Най- свещеното събиране на хиндуистите приключи тази седмица, като се смята, че в свещения ритуал са се включили близо 500 милиона души. Пловдивският фотограф Минко Михайлов планира повече от година пътуването си до Индия, за да може да заснеме най-голямото събиране на хора в човешката история. Връща се със забележителни кадри и видеоматериал, като подготвя и документален филм за екстремното преживяване. Михайлов е от познатите имена в травъл фотографията. Един от създателите на фотографска школа и носител на редица престижни международни награди и отличия. Емблематичните му кадри на Пловдив трудно биха могли да бъдат сбъркани.

 - Подготовката за подобно приключение вероятно е истинско предизвикателство. Колко време ти отне?

-  В края на 2023 година бях в Индия и тогава търсихме т.наречените Агори – хиндуиска секта, чиито членове смятат че трябва да „счупят“ цикъла на преражданията, разкъсвайки всички връзки със земния живот. Така те обръщат гръб на всичко материално и се подлагат на различни форми на изтезания, за да покажат, че са безразлични към всичко. Тогава разбрахме за този фестивал и че през 2025 година ще бъде най- голямото събиране от 144 години насам, поради специално астрологично събитие и подреждане на планетите. Още тогава реших, че трябва да видя това събиране. И успяхме да организираме пътуването и да се настаним в палатковия град, който бе изграден специално за събитието.

- Как се организира фестивал за половин милиард души? Това е трудно дори да се осмисли като мащаб.

- Наистина е трудно, но аз успях да го видя на живо и повярвай – организацията беше невероятна. Събирането се провежда на място, където се сливат трите свещени реки на Индия - Ганг, Ямуна и легендарната Сарасвати. Индусите вярват, че къпането в свещената вода ще помогне да се измият греховете и да се постигне освобождение от цикъла на прераждането. Този празник води началото си от индуистката митология, където бог Вишну взема съда с нектара на безсмъртието от дявола. По време на 12-те дни на война в небесата, четири капки нектар падат  на земята в Праяградж, Харидваре, Удджайн и Нашик. На тези места хиндуистите се събират на всеки три години.  Маха Кумб, който се провежда на всеки 12 години, се счита за особено свещен и привлича най-голям брой поклонници. А тази година заради планетарните събития, фестивалът е с грандиозен мащаб.

Правителството внимателно се е подготвило за това мащабно събитие. Там буквално е изграден нов град, който е разположен на площ от 4000 хектара по брега на реката и се вижда дори от космоса. Има  150 000 палатки, 145 000 тоалетни, 3000 кухни. Изградени са улици с електрически стълбове, има специални влакове за поклониците, магазини, места за хранене , здравни служби. Отделно в организацията са ангажирани 40 000 полицаи и експерти по киберсигурност, а при управлението на тълпите те използват изкуствен интелект.  Тъй като при при събирания от такъв мащаб стават инциденти, възможностите за реагиране при извънредни ситуации са разширени, за да включват 125 пътни линейки, 7 речни линейки и няколко въздушни линейки.  Четох , че организацията на събитието е струвало на държавата близо 800 милиона долара, но то е изключително важно за туризма и международното присъствие на страната.

 - И все пак – половин милиард души на едно ограничено място! Нямахте ли чувството, че можете да бъдете премазан?

 - Всъщност това количество хора е общо за шестте седмици на фестивала. Но в началото са най- много. Организатори на събирането са т.наречените Садху /светци/ , а само те са 10-15 милиона. Садху имат около 500 течения и „агорите“ са само едно от тях. Но милиони поклоници искат да присъстват на това събиране, да се докоснат до тях и да отмият греховете си в свещените води на Ганг, изчиствайки кармата си. На фестивала идват хора от всички краища на Индия. Цели села и градове се опразват и хората живеят повече от месец край реката. Индийците смятат, че за тях е изключителна привилегия , че могат да видят този ритуал в живота си.

 - Как се придвижват поклониците и туристите?

 - Единствено и само пеша. Забранени са всички превозни средства. В първия ден от фестивала ние тръгнахме в 12 часа вечерта и вървяхме 30 км , за да бъдем на мястото, където ще мине процесията. А нейното място не е известно, тъй като ако всички знаят предварително откъде ще минат Садху, ще се струпат там и ще се стигне до фатални инцидеднти. Движението на тълпата се управлява чрез изкуствен интелект , който променя посоката на движение при необходимост.

 - Успяхте ли да снимате самия ритуал?

 - Да, в крайна сметка успях да бъде на точното място, в точното време. Сложно е, тъй като над Ганг има 30 моста и процесията трябва да мине по единия. За няколко часа по моста трябва да минат 4 милиона души, но не е ясно точно по кой. Няколко пъти се местих, но в крайна сметка намерих една височина с натрупани чували от пясък. Полицията не допуска хора близо до шествието, защото част от монасите са в транс , въоръжени са с различни хладни оръжия и не е ясно какво може да се случи. Имаше един доста опасен момент , когато цялото множество поклоници тръгна да следва Садху по моста, започнаха да се чупят парапети, но полицията успя да овладее ситуацията. Но беше доста страшно. В крайна сметка успях да направя достатъчно снимки от ритуалното къпане.  Но това си е фестивала на Садху, хората имат огромно уважение към тях , буквално ги боготворят. Гледах как събират пясъка, по който минават свещениците и си посипват телата с тях.

-  Кое те впечатли най- много?

- Тъй като се готвих няколко години за това пътуване, бях наясно какво ме очаква. С туроператора, с който пътуваме сме работили по програмата месеци наред, обмислили сме всичко и така нататък. Но ме впечатли организацията на тези милиони хора. Мислех, че ще е доста по хаотично.  То на практика изглежда хаотично, но всъщност е много добре организирано.

-  Разговаряхте ли с хора от култа?

 - Да. Разговарях с доста хора. Подготвяме документален филм за пътуването с видеооператора и монтажист Янко Ечкин. Той ще бъде първия от поредицата „В търсене на кадър с Минко Михайлов“ . Това, което успях да разбера на място и доколкото нашият индийски гид ми преведе, всички говореха и призоваваха за мир между религиите. Самите те смятат, че хората трябва да са обединени, независимо от техните религиозни различия. Тези хора, макар, че изглеждат много страшно, са настроени изключително  миролюбиво.

 -  А всъщност защо изглеждат така?

- Външният им вид е част от тяхната философия. Те се опитват да скъсат с всичко земно, с всичко материално. Смятат, че ако успеят да го направят, ще минат на по-високо духовно ниво. Всичко това, което нас ни вълнува , за тях няма абсолютно никакво значение. Не ги интересуват къщи, коли, дрехи, бижута. Затова част от тях ходят голи, за да покажат, че всъщност това няма никакво значение с каква дреха си облечен. Не се къпят, не се подстригват.  Ходят голи и дори тези , които живеят в Хималаите, макар, че там често температурите са отрицателни.

 Агорите, които също снимах, са едно от крайните течения на Садху и те извършват ритуали, които дори нормалният човек не може да си ги представи, като това да се хранят с човешко месо. Те не са канибали,  не убиват никого , но ядат месо от починали хора. Живеят в близост до местата, където се извършва кремация, тъй като се вярва, че там бог Шива и богинята Кали Ма, се хранят с това, което другите им оставят. Телата обикновено кремират, а след това ги хвърлят в река Ганг, но някои просто се изхвърлят без предварително да бъдат кремирани. Вярва се, че племето агори взема човешки остатъци за своите духовни ритуали, носят трупове, хранят се с тях и правят олтари.