Три дни музика, слънце и дъжд, срещи със стари приятели и нови запознанства. Hills of Rock 2026 завърши по начина, по който подобен фестивал заслужава – с концерт, който не просто сложи точка на програмата, а се превърна в кулминацията на уикенда. Германците Electric Callboy излязоха на сцената като последния хедлайнер и превърнаха Гребната база в едно огромно парти.

Още с появата си шестимата музиканти наложиха темпото на вечерта. Пред сцената бързо се оформи плътна тълпа, която през следващите деветдесет минути не спря да скача, пее и танцува. Партито, което Electric Callboy сътвориха, бе облечено в ретро анцузи и въоръжено с безпощаден самоироничен хумор. Те сблъскаха метълкор с рейв, техно и поп мелодии, тежките брейкдауни се редуват със заразителни денс ритми, а над всичко това витаеше чувството, че за нищо не света не трябва да приемаш живота прекалено насериозно!

Тази философия, която прозира в музиката на Electric Callboys, бе онова, което обедини и направи публиката част от нещо много по-голямо. Мошпитове се отваряха един след друг, ръце прорязваха въздуха, непознати се прегръщаха, танцуваха и пееха, а усмивките не слизаха от лицата им.

Вокалите Нико Салах и Кевин Ратайчак намираха глътка въздух между парчетата, като през това време забавляваха публиката с шегите си. Непрекъснато ги провокираха да правят нещо комично, като да издават звуци под формата на „батъл“, да скачат или да танцуват.

Кевин дори се опита да научи публиката на припева на новото им парче, като успокои тези, които обичат да пеят заедно с него. "Не знаете текста, но няма проблем. Ще ви науча" и започна да разучава припева с публиката дума по дума.

Обаче това не беше единствената игра, която вокалистите бяха подготвили на пловдивската публика. Германците, които са почитатели на абсурдните забавления, разделиха тълпата на три секции и ги накараха да издават странни звуци, които провокираха неудържим смях в тълпата.  Нико дирижираше целия този хаос като учител пред огромен клас, спираше музиката, оценяваше всяка група, шегуваше се с хората и ги караше да повторят, ако според него не са достатъчно убедителни. Публиката пред главната сцена се превърна с най-нелепият хор, който някога Hills of Rock е преживявал.

А зад целия този хаос двамата вокалисти дадоха едно просто послание – „В делниците си забравяш, че си жив. А животът все бърза за някъде и е прекалено сериозен. Затова просто трябва да се забавляваш!“.  

Сред посланията за споделеност и взаимност Electric Callboys явно бяха решили и да сватосат някого тази нощ. На няколко пъти провокираха дамите да си намират партньори и да не танцуват сами - "Огледайте се. Намерете някого до вас. Няма значение дали е приятел или човек, когото виждате за първи път. Танцувайте заедно." После вокалът се помайтапи : "Ако още не сте срещнали любовта... може да я срещнете тази вечер. Ама ако след десет месеца ви се роди дете - обещайте да го кръстите Кевин." Полето пред сцената избухна в смях.

Сякаш това не беше достатъчно и Electric Callboy бяха подготвили спектакъл, който не оставяше очите да почиват нито за секунда. Огнени струи избухваха в ритъма на най-тежките части, конфети и ленти политаха над първите редове, а огромните видеостени непрекъснато добавяха нов пласт към всяка песен.

Един от най-запомнящите се моменти дойде, когато музикантите напуснаха сцената. На екраните се появи робот, който започна виртуозно барабанно соло и предизвика на дуел барабаниста Франк Зумо. Последва зрелищна размяна на удари, която постепенно вдигна напрежението, докато Зумо и роботът мереха сили под бурните възгласи на хилядите пред сцената.  

След още няколко размазващи танца на Hypa Hypa, We Got The Moves, Pump It, RATATATA  и Tekkno Train – песни, които превърнаха германската банда в едно от най-разпознаваемите имена на съвременната метъл сцена, замириса на финал.

„Ех! Идва най-неприятната част от тази вечер – нейният край“, каза Кевин, а тълпата избухна във викове „неее“ – "Винаги реагирате така. Представете си какво е за мен. Всеки път трябва да живея с това"

Но Electric Callboy още не бяха приключили и поднесоха на пловдивската публика още няколко песни, огън, конфети и последни мошпитове. Макар да прекараха час и половина в танци, в края на това грандиозно шоу по лицата на хората нямаше изтощение. Имаше широки усмивки, навсякъде се чуваха се дрезгави гласове и стотици останаха пред главната сцена още няколко минути, за да потанцуват още – отказвайки да пуснат извън себе си заряда, който Electric Callboys дадоха на нощта.

Такъв финал трудно може да бъде режисиран.  А Hills of Rock 2026 получи онзи край, който всеки голям фестивал заслужава –  абсолютно незабравим.

Преди тях на Главната сцена настроението бе съвсем различно, когато още една банда направи дебюта си на българска земя, а именно Lamb Of God. С гневния, сякаш излязъл от дебрите на ада глас на фронтмена Ранди Блайт и огньове, пренасящи ни в съвсем различни светове, бандата тотално взриви всички, които се бяха събрали да усетят отблизо разрушителната енергия на Lamb of God. “Виждайки всички вас тази вечер, нямам представа защо ни е отнело толкова време да дойдем в България” - така посрещна Blythe българската публика, която крещеше и се вихреше отпред като за последно.

Денят бе открит от безкомпромисен сет от страна на Deafheaven, а веднага след тях на сцената се качиха готик-дуум англичаните Paradise Lost. В третата, последна вечер от Hills Of Rock видяхме и Nevermore, бандата, която започва нова глава в музикалната си история, водена от двама от своите легендарни членове - китарния магьосник Джеф Лумис и барабаниста Ван Уилямс, а на другите две сцени “На Тъмно” и Power Stage се вихриха фенове на банди като Orbit Culture, Sunblinds, Velian, Black Tooth.

Със сет и присъствие, достойни за хедлайн позиция, малко преди 22 ч.на Power Stage се качи българската група Цар Плъх. Младата банда по нищо не отстъпваше на артистите от главната сцена - с пироефекти, безкомпромисно изпълнение, страхотен, тежък звук, съркъл питове пред сцената и публика, която пее текстовете им с пълен глас.

Водеща снимка: Hills of Rock, Fest Team