Какво е най-добре да учат младите българи, за да си сигурни, че дипломата им гарантира добра работа и висока заплата? Отговорът дава новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която сравнява 51 държавни и частни висши училища, които обучават над 200 хил. студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. Класацията за 2019 година беше представена в Министерството на образованието и науката днес и може да се види в сайта на ведомството (rsvu.mon.bg).

Основните изводи са, че студентите като цяло намаляват, но дипломираните имат по-голям шанс за добре платена работа. През 2019 г. в българските университети се обучават с около 6000 младежи по-малко в сравнение с предната година и с 45 000 по-малко от преди пет години. Това е спад с около 17%, подчерта Георги Стойчев - ръководител на консорциума, изготвил деветото подред класиране по рейтинг на родните универстите.

Добрата новина е, че средният осигурителен доход на завършилите нараства като стига до 1297 лева през 2019 г.  при нива от 1151 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 г.

Най-доходната специалност се оказва  "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", която гарантира средна заплата от 4 193 лв. Следват професионалните направления Администрация и управление в Американския университет ( 3 531 лв.), Информатика в Нов български университет (3 438 лв.) и Математика в СУ (3 092 лв.). В следващата таблица може да се види кои дипломи какви средни доходи носят в момента. 

Като цяло, IT и инженерните специалности носят висок доход, но с много добра реализация са някои от специалистите от Минно-геоложкия университет: машинно инженерство и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година има при завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“.

Над 3% пък е безработицата сред завършилите „Социални дейности“ (3,5%), „Психология“ (3,4%) и „История и археология“ (3,06%).

Най-трудно се реализират  завършилите „Туризъм“, при които едва 20,41% си вадят хляба по специалността.

Вузовете ни пък гъмжат от икономисти, като най-масовата специалност са записали 37 909 души.. Разликата със следващата специалност - администрация и управление, е драстична - 16 584 са записалите се студенти, следват педагогика (14 864), медицина (11 737) и право (9 389).

В дъното на сравнението на професионалните направления по данни за 2019 година по брой студенти са металургия, теория и управление на образованието теория на изкуствата. 

 В следващите години се очаква да се натрупа недостиг на кадри със средно техническо образование, заяви при представянето на рейтинговата система на университетите министърът на образованието Красимир Вълчев. Кадри ще се търсят и в сферите с най-висока производителност - като електроника, електротехника и др. 

Като цяло, търсенето на хора с техническо образование ще се увеличава, същото важи и за педагозите, показват тенденциите. Затова и се променя структурата на приема на висшисти - намаляват се бройките при икономистите и юристите, а се увеличават в медицинските, техническите и педагогическите дисциплини. 

80% от завършилите висше образование се реализират на официалния пазар на труда у нас, отчита още МОН. Намалява и броят на заминаващите да участ в чужбина - от 6000 преди 4 години до 3500 през 2019 г. През 2018-а заминалите да учат в чужбина са били 4200. Данните са за зрелостниците, които продължават образованието си в степен бакалавър.