На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Малко любовни истории могат да се похвалят с толкова страст и толкова художествена ползотворност, като тази на Фрида Кало и Диего Ривера.

Фрида Кало е една от легендите на 20 век. И не само заради уникалния стил, който се наблюдава в картините й, но и заради самата й личност. Дъщеря на мексикански революционер, тя успяваше да очарова и с визията си. Позната е не само с емблематичните си сключени вежди, Фрида обожаваше да носи фолклорни носии и индиански накити. 
Кало е известна най-вече със създаването на автопортрети, както и с нетрадиционната си връзка с 20 години по-възрастния Диего Ривера – любовта на живота й. Любовта им никога не е безоблачна, лесна и предвидима, но за сметка на това е, меко казано, интересна. Любов, белязана от безброй кавги, изневери, страдание и болка. И двамата – уникални творци, страшно интересни хора, невероятно завладяващи и провокативни, топ артисти на Мексико, но и на света. За тях всички знаем, че са имали страстна и бурна връзка, изпълнена с огромна любов и реципрочни по мащаб предателства. Майката на Фрида яростно се противопоставя на съюза им, наричайки го “брак между слон и гълъб”, обличайки по този начин в думи крещящата физическа несъвместимост между двамата: той е с разплуто телосложение и с нездрав вид на лицето, а тя – малка и крехка.

“Тя беше облечена като обикновена ученичка, обаче нещо в излъчването й я отличаваше от всички останали”

Такова е впечатлението на Диего Ривера от Фрида Кало при първата им, мимолетна среща през 1922 г. в Мексико Сити. Той съсредоточено работи върху стенопис, който ще краси аудиторията в нейното училище, когато чува гласа й да се извисява над този на съучениците й.

– Извинете, ще ви преча ли, ако постоя да погледам как работите?

– Ни най-малко, млада госпожице, – отговаря Ривера, поглеждайки откъм скелето надолу към крехкото девойче със сериозни, тъмни очи под арка от гъсти, изразителни вежди. Тогава дори не си и представях, че един ден това същото девойче ще ми стане жена.”

Женят се в кметството на Койоакан на 21 август 1929 г. Той е на 43, тя – на 22.

Ако дотогава Фрида е страдала от едно леко, но осезаемо накуцване, причинено от полиомиелита, който прекарва като малка, то от един септемврийски ден през 1925 г. нататък нещата загрубяват.

Всъщност Фрида преживява жестока катастрофа, докато пътува в автобус, в който се врязва трамвай и изпомачква, разсича и начупва почти цялото ѝ тяло. След множество операции и сериозна загуба на кръв Фрида като по чудо оцелява. След време дори прохожда отново. Но цялото мъчение на дните, в които е прикована за леглото – безпомощна и страдаща, оставя следа у нея завинаги. С времето здравето на художничката се влошава и като последствие от инцидента се налага да ампутират крака ѝ.

Нещата взимат неочаквана посока, когато търговецът на изкуства Жулиен Леви кани Фрида да проведе първата си самостоятелна изложба в галерията си в Манхатън. Това се случва през 1938 г.

С пъстрата си мексиканска рокля насред Манхатън, Кало изглежда (и се чувства!) като екзотична птица. През трите месеца, които прекарва в Ню Йорк, Фрида рисува малко, но за сметка на това посвещава цялото си време на града. Доколкото, разбира се, й позволява крехкото здраве. Гастролът й зад граница продължава на европейския континент. В Париж обаче изложбата й няма същия успех като в Ню Йорк, но затова пък във френската столица завъжда контакти с известни личности от сферата на живописта и модата. Въпреки че е очарована от самия град, мнението й за местните творци сюрреалисти е очаквано негативно: в нейните очи те са “куп луди и гнили интелектуалци”, които тя, разбира се, едва понася. Дори Пикасо и Хуан Миро!

Фрида никога не успява да дари Диего с дете, в годините претърпява два аборта. В тези трудни за двойката времена, славата на Ривера се разпространява из целия свят, а той възобновява позабравения навик да изневерява. Дълго време Фрида си затваря очите за извънбрачните афери на съпруга си. Идва моментът, в който той прескача границата на търпението на съпругата си, изневерявайки ѝ със сестра ѝ. Тя решава да му отмъсти и започва връзка. Избранникът отново е много по-възрастен от нея. Казва се Леон Троцки.

Съпрузите стартират процедурата за развода си през 1939 година. Идва краят на техния брак, но не и на тяхната любов. Много силна и дълбока, странно устойчива, тя не успява да умре и заживява с нови сили през 1940 година, когато, на 54-ия рожден ден на Ривера, на 8 декември, в Сан Франциско те се женят повторно.

На 12 юли 1954 г. Кало получава силни болки и вдига висока температура. Рано на следващата сутрин сестрата я намира мъртва в леглото. Официалната причина за смъртта е белодробна емболия. Близките до нея обаче твърдят, че тя се е самоубила, взимайки свръхдоза обезболяващи. В съответствие с нейното желание, тя е кремирана, а урната с пепелта й е поставена в Синята къща.

Последният ред в дневника на Фрида Кало гласи: “Надявам се пътуването да е приятно и никога да не се завърна.”

Диего Ривера умира три години по-късно от инфаркт. Докато е жив той заявява желанието си да бъде кремиран и пепелта му да бъде поставена в „Синята къща“ до тази на Фрида. Двете му дъщери и последната му съпруга обаче отказват да изпълнят молбата на художника.