Какви са рамките, които са около нас? В какви предели ни вкарва обществото? Какво се крие зад тях? Тези въпроси поставя младият фотограф Кирил Христов с първата си изложба.

"Това са двайсет фотоса, които на пръв поглед са еднакви", но всъщност не е така. На всяка снимка, с едно и също осветление, една и съща поза, се виждат формите на различен модел. Позата ми хареса, защото има много състояния, които провокират тя да бъде заета", разкрива Христов.

"Може моделът да плаче в този момент, може да си мечтае, да е уплашен, замислен. Всеки зрител може сам да дорисува образа, който се крие отвъд рамките".

Христов разказва и начина, по който се стига до изложбата. Той показва на шефа на галерията идеята си на екрана на телефона си, а известно време по-късно, след много работа с куратора доктор Александър Нишков, изложбата се става реалност.

Според Христов, за добрата снимка техниката няма водещо значение, а всичко опира до умението, погледа и усещането на фотографа.

„Изкуството на фотографията е магия, занаят, средство за възпроизвеждане на идеи.“