Жертва на домашно насилие направи потресаващо откровение в социалната мрежа фейсбук. Публикуваме написаното от Мария Йорданова без редакторска намеса:

 Когато човек се чувства в безизходица, търси и най-малкия шанс да намери изход и да попадне на хора, които биха му помогнали.
Все съм се чудела как проблемите на хората достигат до другите и винаги се намира някой, който да реагира, орган, който да се самосезира, институция, която да даде отзвук на случващото се. А то е сериозно!
Трета година подред съм в борба със себе си, със семейството си и приятелите си и с всички институции, до които успях да се добера. Странното е, че колкото и очевидни неща да показвам и разказвам, почти всичко, установено по „законов ред”, тръгва и върви срещу мен.
Това, което публикувам, са само няколко момента от всичко, което преживяваме аз, детето ми и близките ми в последните почти три години. Основната ми грешка е, че позволих много неща да се случат, без дори да се замисля, че можех да ги заснема и вероятно да ги покажа доста по-рано. Вероятно и изходът от много ситуации би бил друг...

Благодарение на Отдел Закрила на детето към Социални грижи към Община Хасково, много от служителите на реда, ред държавни и частни съдебни изпълнители, аз все още не успявам да опазя себе си и детето си и да живеем нормално в собственото си жилище, в собствения си град! Наред с това, което ще видите, бях посъветвана от полицаите да си намеря мъж, който да ме пази и да ми лекува нервите, а социалните работници, заели се с „отворения случай” за мен и дъщеря ми, ме задължават да намеря общ език с човека от клиповете и да не го провокирам към подобни негови агресивни действия!

Нещо повече: заплашена съм с административни санкции при неизпълнение на техните заповеди и разпореждания, които само допълват образуваното срещу мен наказателно производство по подаден от въпросното лице сигнал!
Дали все още има ХОРА в България, които изобщо осъзнават какво означава това? Дали е в интерес на децата ни да живеят с подобни „родители” и да имат нормална емоционална връзка с тях? Дали майките в България все още имат права да защитават децата си и длъжни ли са да намират общ език с хора, които имат наглостта да разлюляват половите си органи насред улицата? Наистина ли един баща има право да пребие бабата на детето си в негово присъствие и да бъде оправдан, защото законът в случая не засягал сигурността на детето, а разглеждал конкретно защитата на майката, докато аз дори не съм била там в онзи момент!

Името на дъщеря ми претърпя безбройни трансформации и проявления, като от име на ЕООД, бистро и ястие в менюто на бистрото, се превърна в нарицателно сред социални работници, психолози, полицаи, адвокати, прокурори, съдебни изпълнители и съдебни заседатели в цяло Хасково. Отнесе след себе си целия негативизъм, който собственият й баща продължава да сее около нас... А тя е само на 7!
Има ли институция, закон или длъжностно лице, което все още реално работи в интерес на своите граждани и защитава правата им на свободно живеещи хора? Защото ние определено не жиеем спокойно: преследвани, заплашвани, обиждани, бити, с разбита кола... Какво следва? Отвличане? Убийство?

Трябва ли да стигаме до тук, за да молим неистово за помощ, която по закон така или иначе ни се полага?
Моля всички ви, които по някакъв начин осъзнавате какво преживяваме, ако не можете да помогнете с друго, поне споделете поста ми... Надявам се, че в държавата ни все още има сила, която някой близък ден ще застане на наша страна...

Резултатът от законоустановения режим на свиждане на Амбра-Рая и Andrea Signorini е това. Потърпевшият е личният ми автомобил, чиито 2 оригинални ключа впрочем все още са у г-н Signorini.