Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с официална позиция след изявленията на изпълнителния директор на "Кауфланд", свързани с наложените на търговската верига санкции. Антимонополният регулатор отхвърли опитите за оказване на публичен натиск върху съда и припомни, че от 2020 г. насам е постановил три решения срещу компанията за нелоялни търговски практики.

Според Комисията изказванията на ръководството на веригата съдържат безпрецедентни квалификации по отношение на актовете на независим регулаторен орган, както и твърдения за бъдещи решения на българския съд.

От КЗК подчертават, че установените нарушения очертават траен модел в отношенията на "Кауфланд" с доставчици и български производители от 2015 г. досега.

Общото между трите производства е използването на по-силната позиция на търговската верига при договарянето и прилагането на търговски условия, които според регулатора са в ущърб на засегнатите доставчици.

Три решения срещу "Кауфланд" от 2020 г. насам

Първото производство е свързано с поведение на компанията, установено след юли 2015 г.

С решение № 689 от 17 септември 2020 г. КЗК налага имуществена санкция от 343 417 лева за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне по действащия тогава Закон за защита на конкуренцията.

Глобата е в максимално допустимия по закон размер към онзи момент.

От Комисията припомнят, че през 2023 г. Върховният административен съд окончателно е потвърдил както решението на регулатора, така и наложената санкция в пълния ѝ размер.

Този факт е посочен в отговор на публичните прогнози на изпълнителния директор на "Кауфланд" за изхода от евентуален нов съдебен спор.

Второто решение е от 8 май 2025 г., когато КЗК установява две нарушения и налага две имуществени санкции от по 250 000 лева. И в този случай сумите представляват максималния размер, предвиден в закона към съответния момент.

Решението от 2025 г. е обжалвано пред Административен съд - София област.

Над 75,6 млн. евро санкции през ноември 2026 г.

Последното решение на антимонополния орган е от ноември 2026 г. С него КЗК отново установява нарушения и нелоялни търговски практики в отношенията на "Кауфланд" с български производители.

Наложени са три имуществени санкции на обща стойност 75 653 706 евро.

Две от тях са по 21 899 757 евро, което представлява 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г. всяка.

Третата санкция е в размер на 31 854 192 евро, или 2,2% от годишния оборот.

От КЗК уточняват, че законът допуска санкция до 10% от оборота за всяко отделно нарушение, което в случая би означавало до 150 млн. евро за всяко нарушение.

Според регулатора производството, започнало през май 2026 г., е установило, че нелоялните търговски практики са продължили въпреки вече наложените санкции.

КЗК: Внушенията за съдебния изход могат да се възприемат като натиск

Антимонополният орган подчертава, че решенията му се основават изцяло на действащото законодателство и доказателствата, събрани в рамките на съответните производства.

От Комисията посочват, че законосъобразността на актовете ѝ подлежи на проверка от независимия български съд при тяхното обжалване.

КЗК признава правото на всяко дружество да оспорва решенията на регулатора и да представя своите юридически аргументи по съдебен ред.

Същевременно институцията категорично се противопоставя на опитите за въздействие върху съдебната преценка чрез публични изявления от позицията на голяма международна компания.

Според Комисията категоричните внушения за резултата от евентуално съдебно производство могат да бъдат възприети като опит за натиск върху съда още преди той да е разгледал спора.

От регулатора отново обръщат внимание, че противно на твърденията на изпълнителния директор на "Кауфланд", Върховният административен съд вече е потвърдил решението на КЗК от 2020 г., постановено за сходно нарушение при сходна фактическа обстановка и въз основа на сходни доказателства.

Пулев към "Кауфланд": Няма да се огънем пред арогантно поведениеНе сме във война с веригите, заяви той

Шефът на Kaufland България: Ако веригата тръгне надолу, фалитът на КТБ ще е като пролетен бризСпоред него опитни юристи са определили акта като "футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол"