Европейският парламент настоява за по-сериозна подготовка на Европейския съюз за бъдещи кризи, като предлага бюджетът на механизма за гражданска защита за периода 2028–2034 г. да достигне 12,42 млрд. евро. Това е с 1,74 млрд. евро повече от първоначалното предложение на Европейската комисия. Новият подход поставя акцент не само върху реакцията при бедствия, но и върху тяхното предварително прогнозиране, превенцията и по-добрата координация между държавите членки.

Позицията на евродепутатите беше приета с 424 гласа „за“, 105 „против“ и 83 „въздържал се“. Тя се отнася до следващия цикъл на Механизма на ЕС за гражданска защита (UCPM), който е основният инструмент на Общността за подпомагане на държави, засегнати от бедствия като горски пожари, наводнения и земетресения.

Евродепутатите предлагат средствата да бъдат разпределени целево – 40% за гражданска защита, 40% за извънредни ситуации в здравеопазването и 20% като резерв.

Превенция вместо реакция след бедствията

Една от основните промени е засилването на дейностите по наблюдение и прогнозиране на потенциални кризи. Идеята е институциите на ЕС, местните власти и службите за реакция да разполагат с повече информация и време за подготовка, преди да настъпи извънредна ситуация.

За тази цел се предвиждат картографиране на уязвимостта на различните региони, по-широко използване на климатични прогнози и космическите възможности на ЕС за изграждане на системи за ранно предупреждение.

Плановете включват и по-силна роля на местните и регионалните власти, както и специална рамка за координация между гражданските и военните структури при кризи.

Общ европейски капацитет срещу пожари и бедствия

Евродепутатите искат да бъде укрепен и общият капацитет за реагиране при извънредни ситуации rescEU. Сред конкретните предложения е създаването на въздушен флот за борба с горските пожари, който да бъде на разположение от 2028 г.

Предвижда се и по-добра организация на възстановяването след бедствия. Държавите трябва да разполагат с ясни отговорности на различните нива на управление и с необходимия капацитет за координиране на процеса.

Специално внимание е отделено и на доброволците, които участват в спасителни дейности. Предложението е те да получат ясно регламентиран правен статут, застрахователно покритие, признаване на квалификациите и възможност за освобождаване от определени ограничения, свързани с работата им.

Европейски медицински екипи и възможност за прехвърляне на пациенти

Съществена част от новия механизъм е свързана със здравната сигурност. Предвижда се държавите членки да могат да разчитат на по-добре координирана европейска подкрепа при сериозни трансгранични заплахи за здравето.

Сред предложенията са създаване на запаси от медицински средства и материали, включително лични предпазни средства и активни фармацевтични съставки, както и разработване на системи за ранно предупреждение.

Планира се и разширяване на трансграничното сътрудничество между специализирани медицински центрове и екипи. Това включва възможност за бързо разпределяне на медицинския капацитет, проследяване на натовареността на отделенията за интензивно лечение и прехвърляне на пациенти между държавите членки, когато дадена здравна система е претоварена.

Така при тежка здравна криза една държава би могла да получи подкрепа от друга не само под формата на медицински консумативи, но и чрез специалисти, оборудване и възможности за лечение на пациенти извън собствената ѝ територия.

„Пандемията от COVID-19 ни показа защо готовността в областта на здравеопазването трябва да стане ясно определена част от гражданската защита на ЕС“, коментира съдокладчикът Аурелиюс Верига (ЕКР, Литва). По думите му климатичните извънредни ситуации и хибридните заплахи също изискват по-сериозни инвестиции в подготовката на обществата.

Другият съдокладчик – Лейре Пахин (С&Д, Испания), подчертава необходимостта от изграждане на култура на готовност, по-добра координация между институциите и информиране на гражданите как да действат при кризи. Тя акцентира и върху борбата с дезинформацията.

След приемането на позицията Европейският парламент е готов да започне преговори със Съвета на ЕС за окончателния вид на законодателството. Механизмът е част от преговорите за дългосрочния бюджет на Общността за периода 2028–2034 г.