Над 600 хил. българи не се осигуряват за здраве, но продължават да ползват медицински услуги - най-вече през спешна помощ. Този проблем не може да намери решение от 26 години, а днес отново бе повдигнат на тристранката докато се гледаше бюджета на НЗОК.

Общата рамка на бюджета достига близо 5,68 млрд. евро, което е с над 427 млн. евро повече, съобщи управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов. Запазва се здравната вноска от 8%.

И синдикати и работодатели поискаха сериозни реформи в здравната система. Те отчетоха, че ще има повече пари за профилактика, но обърнаха внимание, че не се разходват. Обърнаха внимание, че отново парите за болнична помощ са повече. Поискаха и повече контрол, макар да се въвежда по-голям такъв дори при лекарствата. 

КНСБ поиска еднакъв достъп до здарвеопазване на хората от градовете и на тези в селата.

Не правим нищо срещу търгашеството, защото е публична тайна, че хората отиват в болница - правят им се процедури, но се изпращат вкъщи да си спят, а се записва, че цяла седмица лежат в болница и се източват пътеки. Трябва да седнем всичко заедно и да се отървем от тази търгашеска система, обясни Ася Гонева от КНСБ. И попита здравната министърка Катя Ивкова, защото работодателите няма да имат достъп до болничните на работниците им от 1 януари 2027 г. Това отново се отменя за 2028 г, предаде 24 часа.

КТ "Подкрепа" обърна внимание, че липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, най-големия брой легла на 1000 души население в ЕС, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, ограничен достъп до здравна услуги извън големите населени места, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, доплащането – най-висок дял на платени от пациентите разходи за здравеопазване в ЕС (през 2023 г. той е 35,5%, което е 2,5 пъти повече от средното за ЕС) и др. 

Проектът за бюджета на НЗОК не въвежда общо задължение за частните лечебни заведения, които разходват публични средства, да провеждат обществени поръчки за доставки на лекарства и медицински изделия. АИКБ подкрепя принципа на равнопоставени изисквания за прозрачност, конкуренция и отчетност, независимо от собствеността на лечебното заведение, при съобразяване с
особеностите на медицинската дейност. В тази посока към настоящия момент има внесен законопроект за изменение на Закона за обществените поръчки, който е подкрепен на първо гласуване от парламентарната Комисия по здравеопазването, но няма окончателно приемане на законопроекта от Народното събрание, обясниха от АИКБ.

БСК възразява срещу използването на средствата за болнична медицинска помощ за пряко финансиране на медицински персонал, необвързано с извършената медицинска дейност. В проекта са предвидени 18 406,5 хил. евро за осигуряване на медицински персонал в приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, както и 18 406,5 хил. евро за осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и/или отдалечени райони или които единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината. Подкрепата за тези лечебни заведения е необходима за гарантиране на достъпа до медицинска помощ, но следва да се финансира от държавния бюджет като инструмент на държавната здравна политика. Настояваме предоставянето на средствата да бъде обвързано с обективни критерии и периодичен публичен отчет за резултатите.

От БТПП поискаха както лекарствата имат уникални кодове, такива да имат и медицинските изделия, за де се източват пари.

Принципно подкрепяме проекта на бюджета на НЗОК. Имаме дискусионни въпроси и разчитаме по време на двете четения да ги изгладим - доболничната помощ, профилактиката, както и парите за неосигурените, обясниха от КРИБ.

30 млн. евро за стипендии за специализанти са заложени в проекта на бюджета на държавата. 350 евро ще е стипендията на специализантите- те само лекарите, но и медицинските сестри. Те ще се плащат през университетите, обясни здравната министърка Катя Ивкова. И обясни, че трансфери ще се правят за здравнонеосигурените граждани.

Дигитализацията на болничните листове била готова от гледна точка на МЗ.