Два дни след трагедията, в която двама братя от Пловдив – Христо и Миро Средеви се удавиха в Поморие, съпругата на Ицо се свърза с TrafficNews.bg, за да разкаже какво всъщност се случило във фаталния ден.

Припомняме, че две тела бяха извадени от морето край Поморие в събота. Според експертите, които направиха оглед на мястото, удавените са двама братя от Пловдив - на 31 г. и 29 г. Единият от тях е изваден от водата полужив. Хората са опитали да го спасят, но секунди по-късно той издъхнал. Брат му е бил на около 200 метра зад шамандурата.

Пловдивчаните са били на курорт за уикенда в Поморие заедно със съпругата на Христо. Тя също е влязла с тях в морето, но е излязла на брега минути преди инцидента.

Ето какво разказа Ани Средева:

„Решихме на отидем до морето за кратка почивка на гости при наша много скъпа приятелка. Тя ни нагости с вкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Ицо, както винаги се грижеше за музикалния фон. В морето имаше вълни, но е море. Флагът беше зелен. Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа решихме, че е време да си ходим. Ицо и Миро решиха да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че наистина ще е „за последно“! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също тръгнах с тях, но реших,че водата е студена и не ми се мокри.

Те продължиха сами със смях и шеги. Морето на този плаж в началото е доста плитко и човек навлиза доста навътре, за да му е поне до кръста. Никой от тях не е умел плувец, но и не са хора,които действат самоуверено и рисково в морето

След минути аз и приятелката ми чухме вик „Помощ!Помощ! Давя се!“. Аз разпознах гласа на съпруга ми и скочих да видя какво става, защото нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях как хора (поне 4-5 мъже) се втурнаха към водата. Аз веднага се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, но някъде около шамандурата, не по навътре. Мъжете във водата крещяха „Морето дърпа, морето дърпа“. Аз заплувах срещу вълните и сама усетих завличане и придърпване навътре. Не съм добър плувец, затова се обърнах и заплувах към брега,а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, но видях че някой се държи за шамандурата.

В първия миг помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112. Може и други хора да са звънели, не знам. Часът беше 18:06. Приеха сигнала и казаха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома, защото от там има по-добра видимост. Шамандурата, около която се случи всичко, беше имено първата от вълнолома. От там видях, че човекът на шамандурата не е Ицо! Затърсих с очи в морето, но не го виждах.

На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е. Крещях „тяло, тук е!“ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да помогна. Появи се човек в униформа (забравих даже каква беше), който ме разпита момчетата близки ли са ми, знам ли имената и подобни неща, на които отговарях механично.

 Видях, че момчето на шамандурата бе спасено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах,че в морето имаше хора, включително майки с деца, а никой не смени тъпия зелен флаг!

Мъж заплуваше към брега от другата страна на вълнолома, като междувременно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Междувременно дойде и спасителен екип- пожарна! Носеха огнеупорни дрехи и въжета! Аз се развиках „Каква е тази пожарна? Какво гори!“ Мъжът, който пръв стигна до Миро също повиши тон и изкрещя „Плажът гори!“. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален спасител. Изказвам му големи благодарности за стореното. Стори ми се отчаян като мен, че не е могъл да стори повече.

Междувременно реанимацията продължаваше изцяло ръководена от една жена по бански, рускиня, в последствие разбрах, че е лекар дошла на почивка. Не знам кога се появиха и лекарите от спешна помощ.

 Загубих представа за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях „има още един човек в морето, има още един човек в морето“. Чух мъже да казват, че вероятно морето го е завлякло навътре и утре като се надуе тялото ще изплува.

Отчаях се. Изпсувах на ум и се вкопчих в надеждата за чудо! Видях лодка. Пак затичах към плажа. От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата сякаш завинаги отворена за последен дъх, последен вик за помощ, последно „Обичам ви!“ Хванах го за ръката и се предадох на шока.

Рускинята ми би инжекция диазепам. И после усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични действия, механични отговори на задаваните въпроси, механично поемане на дълбоки глътки въздух, за да не забравя, че съм жива.

Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали мразя морето ли? Не, не го мразя. Да беше човек да го намразя и да му извия врата ама то... стихия. Все едно да мразя земята , по която ходя. Но съм искрено благодарна на хората, които помогнаха! Бяха много!”.

Двама братя от Пловдив се удавиха в ПомориеЕдиният бил на почивка със съпругата си, която си е заминала по-рано днес