Феновете на Ботев все още пазят пресни спомени за един от най-талантливите футболисти на канарчетата отпреди няколко години Тодор Тимонов. Известен с прякорите си Лимона и Принца на Пловдив, Тимонов остави следа не само в пловдивския, но и в родния футбол с трансферите си в ЦСКА и руския Анжи Махачкала, както и с изявите си в младежкия национален отбор. Игра също така и за другия пловдивски гранд Локомотив Пд, където успя да спечели доверието на феновете, въпреки че идваше от „вражеския“ лагер. В момента се подвизава като играещ треньор в третодивизионния Евроколеж, тренира и отбора в младшата възраст, продължава да рита за ВИП Дент в аматьорската лига. В специално интервю за TrafficNews.bg Тимонов говори за кариерата си, за феновете, за екзотичния си трансфер в Махачкала, както и за прякорите си – Лимона и Принца на Пловдив.

- Как се запали по футбола?

В училище. Фори Маринов ме забеляза и в 4-ти клас имаше записвания за Ботев – Митко Джоров сформираше отбор. Отидох на една от тренировките и така започнах. Минах през всички гарнитури на Ботев, на 17 години дебютирах за мъжкия отбор, на 18 играх финал за юноши старша възраст срещу ЦСКА в Пловдив. Баща ми повтаряше: Сине, аз нямам пари да те вкарам в големия футбол – всичко зависи от теб. Казвах му, че не това е идеята – големите пари. След като кариерата ми се разви, той бе един от най-доволните.

- Кои са треньорите, които са те оформили като футболист?

Митко Джоров ми даде основата и ме разви като играч. След това Ясен Петров ми подаде ръка в мъжкия отбор на Ботев. Отлични спомени пазя и от работата ми с Любослав Пенев в ЦСКА. Искаше да става президент на БФС, но за мен това не му е работа. Като треньор обаче е много добър. Доста хора го плюеха за начина му на работа, на възстановяване, на хранене. Но след като се махна, продължиха да работят по неговите методи. И до ден днешен футболисти спазват неговия възстановителен и хранителен режим.

- Кой е най-паметния ти момент с Ботев?

В последните 6 месеца преди да премина в ЦСКА тогавашният президент Димитър Христолов не даваше заплати. В заключителния мач играхме срещу Вихрен Сандански на Коко Динев пред пълен стадион „Христо Ботев“. Който загубеше – изпадаше. Смачкахме ги, въпреки че играехме без пари. Това беше през сезона 2009-2010.

- Какво научи по време на престоя ти в ЦСКА?

Разликата между софийския и пловдивския футбол е огромна на базата на това, че в Левски и ЦСКА всичко се гледа под лупа и нямаш право да си на по-ниско ниво. Пресата и феновете те смачкват. Трябва да си здраво стъпил на земята и да имаш здрава психика. В ЦСКА станах мъж. На Армията играх 10 месеца. Първоначално при Любо Пенев нещата вървяха добре, но след това го махнаха, дойде Йоан Андоне, който докара някакви румънци и усетих, че няма да мога да вирея там. На една контрола в Турция имаше представители на Анжи, които ме харесаха и така се озовах в Махачкала.

- Какви спомени пазиш от престоя си там?

Имаше много добри условия – този отбор тъкмо започваше да навлиза на професионалната сцена, влагаха се много инвестиции. Иначе – огромен град без правила, хората се разкарват с пистолети, мигачи не се използват, ако искаш да завиеш – с клаксона.  Пазя само приятни спомени. Много гостоприемен народ, но и отмъстителен, ако го нараниш или обидиш. Страшно беше в началото но на втория месец бях свикнал. Иначе във футболно отношение нещата не се развиха много добре, защото ме взе един треньор, когото освободиха още след първия кръг.  За 1 година изиграх 12 мача и вкарах един гол. Малко е. Тренирах като магаре, новият треньор ми казваше, че ме харесва, но не ме пускаше.

- След това се прибра в Ботев, когато отборът тръгна от В група…

Голяма грешка. Влязохме в Б група, старши треньорът Петър Хубчев уж много ме харесваше, но когато отборът под негово ръководство не тръгна, не знам как му станах най-черният. Работеше по някаква германска схема, убиваше ни от тренировки, но тимът не вървеше. Нарочи ме за виновник. 2-3 кръга преди края на първия полусезон се разделихме и отидох в Бдин Видин. След това дойде обаждането от Локомотив Пд.

- Кой те потърси?

Емил Велев ми подаде ръка, но се контузих. При Чечо Генов започнах да влизам в час, но не играех постоянно. След това дойде Коко Динев със Сашо Станков. Уж и той ме харесваше, но така и не започнах от първата минута. След 1 година прекратихме отношенията и заминах за Гърция.

- Имаше ли някакви по-особени моменти по преминаването ти в Локо – все пак си юноша на Ботев?

Не съм имал проблеми нито с феновете на Локо, нито с тези на Ботев, макар че някои от последните се сърдеха, което е нормално. Иначе имам много приятели, които са фенове на Локомотив. Изпитвах някакви сантименти, криво ми беше, но си гледах и хляба, а Локо беше добра крачка за мен. След 7-месечния ми престой в Гърция се прибрах във Верея при Радостин Кишишев, там играх 6 месеца – тогава се роди и синът ми. След това с Живко Желев обаче не се получиха нещата и си тръгнах, после помагах на Борислав Караматев в Асеновец. След това отидох в Евроколеж, започнах да вадя лицензи за треньор и сега се занимавам с това.

- Значи виждаш бъдещето си във футбола като треньор?

Завършил съм моделиране и конструиране на обувни изделия в Обувния техникум по примера на баща ми, но не се виждам зад компютър.

- Доволен ли си в Евроколеж?

Да, базата е перфектна, всичко се прави от любов към футбола, колективът е много добър. Водя и младшата възраст и постепенно вдигаме нивото. Те ме зареждат и ми дават стимул за развитие. Колежанското първенство ни е приоритет – тази година станахме първи. За момента е добро място за развитие, тепърва добивам опит като треньор. Имам амбиции в тази област.

- Липсва ли ти професионалния футбол?

Липсва ми футболът на високо ниво, на добра възраст съм – 31 години, смятам, че има какво да покажа, във форма съм, но няма кой да ми подаде ръка. Мисля, че сегашното ниво на футбола ни е по-слабо, отколкото беше, когато играех активно. Има по един-двама по-интересни футболисти в отборите – малко е. В Ботев например само Тодор Неделев може да направи нещо нестандартно и красиво. Нито пари, нито кариера са ме блазнели и не са ми били фикс идея. Винаги за мен е било важно да играя добре и като изляза на улицата да не ме сочат с пръст. Виждам, че уважението към мен го има.

- Има ли нещо, свързано с кариерата ти, за което съжаляваш?

Може би твърде рано прекъснах връзките с елитния футбол, но тогава бях без отбор, роди се детето ми, имах и други приоритети. Може би трябваше да натисна – бях на 28-29 години. Другата ми грешка е, че се върнах в Ботев, а имаше вариант да замина за Полша – моят мениджър още не може да ми го прости. Иначе за нищо не съжалявам. Каквото е имало – изживял съм го и съм го изстрадал.

- Имащ два много известни прякора. Разкажи ни за тях

Първият – Лимона, ми е още от дете. Един съученик на тетрадката ми бе подменил Т-то с Л на фамилията ми – вместо Тимонов – Лимонов. Принца всъщност аз си го сложих. Имаше период в Ботев, в който феновете ме освиркваха. На един мач със Славия вкарах гол и вдигнах фланелката си, а на потника бях написал: Принца е жив – за да им покажа, че не са прави. Оттам тръгна по медиите. Разбира се – връзката е с Принца на Рим Франческо Тоти, който е любимият ми футболист. Караджинов също си беше направил някакъв надпис на потника. Казах му, че няма да го покаже, защото аз ще вкарам гол. Така и стана.

- Носеше ти се слава на бохем. Такъв ли си наистина?

Не. Това обяснявам на моите деца в Евроколеж, които са вече на 15-16 години и тепърва навлизат в пуберитета. Когато влизах в професионалния мъжки футбол съм ходил по заведения, но не близвах алкохол. Оттам тръгнаха нещата и говореха, че съм злоупотребявал с алкохола, но това никога не е било истина. Винаги съм спазвал режим и винаги съм тренирал като магаре, защото няма невъзнаградим труд.

- Разкажи нещо за семейството ти?

Малкият расте, казва се Тошко другия месец става на 4, не се спира – като моторетка е. Нямам амбиции да го правя футболист, въпреки че два пъти седмично ходи на футбол в детската градина. Ако прояви желание – добре. Няма да го натискам. Само да е жив и здрав. Съпругата ми Таня беше манекенка, бивша Мис Пловдив, участвала е и на конкурса Мис България. В момента е търговски представител. Женени сме от малко време, но сме заедно отдавна – още нямахме 20 години.