Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо. Все пак има и други теми, за които е хубаво да говорим - такива са трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица. Няколко медии все пак обективно отразиха истините, изказани в тях - а именно, че България има структурни проблеми с публичните финанси. И тези проблеми са възникнали с бюджетните решения в периода от 2020 до средата на 2026 г.

Това пише в свой пост във фейсбук вицепремиерът Атанас Пеканов. По-рано днес стана ясно, че официалното представяне на проектобюджета за 2027 г. ще се състои утре от 13:00 часа в Аула „Максима" на УНСС. Това запали негативни реакции сред опозицията.

В поста си вицепремиерът дава за пример следните факти: В този период, разходите за персонал са нараснали със 114% - от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението им изпреварва този на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и този на икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст е в сектор „Отбрана и сигурност". Основен фактор са механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент.

"Същевременно редица данъчни решения, предприемани от правителствата през тези години, са ограничавали приходите. Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС - 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока. Разбирай - не е правено кой знае какво за да стои държавата на по-стабилна основа", пише той.

"На разходната част все повече тежи и трансферът за покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване. Разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 на 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Одитът показва, че паралелно с това отслабва връзката между осигурителния принос и пенсията", заявява Пеканов.

В същото време, за да дават обещания за бъдещето, правителствата в този период, гласували бюджетите, залагат инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие. През 2024 г. прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма надхвърлят с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи. През 2025 г. общинската програма отново е недостатъчно обезпечена, категоричен е той. И допълва: Така се създават ангажименти, които се прехвърлят към следващи бюджети. Особено проблемен е бюджетът на АПИ. Агенцията е отлагала, понякога с години, окончателното одобряване на вече извършени дейности, обвързвайки го с наличието на бюджетни средства. Така разходите не са били своевременно осчетоводявани, а реалните задължения остават извън отчетите.

"Резултатът е траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025. Постоянните законово установени разходи растат по-бързо от устойчивите приходи. Държавният дълг става механизъм за покриване на текущи бюджетни нужди. Води се доходна и социална политика - в това няма нищо лошо, но тя не е обезпечена по никакъв начин. Като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш. Тази сметка все някога трябва да се плати - с по-висок дефицит и дълг, с намаляване на разходи или с увеличаване на данъци. Това са обективни истини, повтаряни къде плахо, къде по-силно през годините от редица експерти. Много от тях сега, изглежда, са ги забравили от страх от задаващия се комунизъм или каквато там е дневната истерия срещу правителството", пише още вицепремиерът.

Това са структурни проблеми, трупали се с години, категоричен е той. Според него решенията не са лесни - част от мерките, довели до увеличаване на дисбалансите в социалните плащания, например, са в изпълнение на европейски препоръки за подобряване на социалната защита, други са част от националните политики за намаляване на бедността и подкрепата на уязвимите групи. Затова в бюджет 2027, който ще представим утре, сме предвидили както мерки в посока фискална консолидация, така и сериозен социален пакет, обяснява Пеканов.