Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години.

21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие. То е използвано в 14 от случаите.

90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер.

Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.
Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те.
С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.


Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина.

Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.


Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях.

Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко.

За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.