300 ученици е имало средногодишно Социалното учебно професионално заведение в Пловдив- те са били на възраст между 14 и 35 годишна възраст в 80-те години на миналия век, та до преди десетина години. Това е бил шансът им въпреки болести и недъзи, въпреки умствена изостаналост, въпреки всички тези дефицити да получат знания по професия и да си изкарват сами хляба. С други думи- да водят пълноценен живот в обществото.

След завършване на училището те са намирали работа веднага или в близкото ТПК, или в градовете си. Правеха играчки за коледни елхи, незрящите плетяха кошници и дамаджани, имаше шивашко производство...Целият квартал в Изгрев, създаден заради хора с подобни проблеми, в момента буди единствено резонния въпрос- защо трябваше да се разваля? Няма вече ТПК за инвалиди, комплексът на слепите едва се крепи, а последният белег за държавна грижа за хората с проблеми е на път да бъде заличен. След решение тези центрове да се закрият, а в страната те са били 18, в момента работят само тук, в София и във Варна. В Пловдив в момента учениците са 40 и това е последният випуск. Още два месеца и това свършва.

Преди години тук са се усвоявали професии като шивачество, обувно производство, строително бояджийство, зидаро- мазачество, готварство и цветарство. Престоят е бил три години, като след обучението учениците получавали свидетелство за професионална квалификация и са се ползвали с всички права на квалифицирани работници. Осигурена им е била медицинска грижа, безплатна храна и пансион.


Сред 40-те ученици, които ще затворят вратата на учебното заведение, има такива, които идват от семейства, но има и деца без родители. За тях ще бъдат търсени защитени жилища. Ще намерят покрив, но губят редицата придобивки, които имат в комплекса- спортни занимания, игри. В момента учебната сграда стои празна, единствено на третия етаж се провежда много успешния курс по шивачество за жени от ромското малцинство, организиран от години от НАРД и подпомогнат от немски организации.

Комплексът за социални услуги "Св. Георги" промени физиономията си, в сградата, ползвана преди за пансион на учениците, днес има дневен център за възрастни хора с увреждания, център за социална рехабилитация и интеграция, защитено жилище за хора с психически разстройства и преходно жилище за хора с умствена изостаналост.


Какво ще има в празната сега учебна сграда, още не е ясно.
Казват, че по отношението на болните и непълноценни хора си личи зрелостта на обществото. След реформите има доста услуги за тях, Пловдив е един от водещите по броя им градове в страната. Но всички те са фокусирани върху подкрепата и помощта, без да се дава шанс на личната инициатива.

Преди години принципът беше друг- дай му професия, създай му условия да я практикува и той ще се оправи без социални помощи и без да живее с чувството за непълноценност. Днес подобни обучения по професии се провеждат в рамките на проекти, които имат краен срок или зависят от чужда добра воля в благотворителни организации. Защо трябваше наистина да се разваля...