Как ще реагирате, ако 4-месечното ви бебе изведнъж започне да издава странни звукове, все едно не може да си поеме въздух? И това се случва в неделя, когато джипито на детето е в почивка. Естествено, след като си изкарате акъла, ще направите възможно най-естественото нещо – ще се обадите на 112.

И сега, внимание! Не го правете! Абсолютно безсмислено е. Това е все едно, че сте викнали такси. Само че, ако таксито обичайно в Пловдив пристига за 3 – 4 минути, линейката няма да дойде по-рано от половин час. А когато дойде, много бързо ще установите абсурда, в който сте попаднали.

Ето какво се случва:

Влиза лекарката и без дори да погледне бебето, ви пита какво му е. Обяснявате й, а тя отсича: Аз нищо не мога да направя, ако искате, можем да го закараме в болница на спешен кабинет. Вие изтръпвате, но в следващия момент се сещате, че докторката въобще не е прегледала детето, не е сложила диагноза, пък и това „ако искате”… действа малко успокояващо – явно не е чак толкова спешно и сериозно.

И… започвате да питате. Първият ви въпрос е „Какво му е на детето?”. Отговорът е направо потресаващ: „Ама моля ви се, аз не съм педиатър, от къде да знам какво му е на детето”. Вие се озадачавате още повече, защото съвсем ясно по телефона сте казали, че става дума за 4-месечно бебе. Логично е от Бърза помощ да изпратят педиатър, нали?

Логично, но неосъществимо. Защото в Бърза помощ Пловдив педиатри НЯМА! Казва ви го самата лекарка. Която впрочем едва ли не с упрек ви пита: Вие кола нямате ли? След което се настанява удобно на дивана ви и започва да попълва графа след графа в някакъв лист, иска ви документите на детето, което иначе не е погледнала, и 10 минути пише. Може да не е педиатър, може да не е прегледала детето, може да не му е помогнала (нали все пак става дума за Бърза ПОМОЩ?), но… жената отхвърля усилен писателски труд, с който ще оправдае и ходенето на адрес, и 15-те минути пребиваване на адреса.

През всичкото това време на вас ви идва да крещите. Защото детето ви не се чувства добре. Защото разбирате, че сте направили тотална грешка, викайки Бърза помощ. Защото разбирате, че Бърза помощ в Пловдив не е за деца. Защото се усещате безсилен, огорчен и гневен.

П.С. Преди месец и половина по повод на сигнал на пловдивски татко, че на детето му е отказано посещение на Бърза помощ, защото нямали педиатри, директорът на Центъра д-р Иван Стойнов заяви:

„Това е абсурдно. Ние педиатри действително нямаме, но работят спешни лекари, които са компетентни да се справят със спешни ситуации, така че няма как да кажем, че не можем да обслужваме деца”. След което наказа двама служители на пловдивската Бърза помощ дисциплинарно. Поводът - отказът да се отзоват на сигнал за помощ в дома на семейството с 2-годишно дете.

Е, доктор Стойнов, и аз мисля, че това наистина е абсурдно. Но не това, че Вашите лекари отказват да ходят на адреси с деца, защото предварително знаят, че не могат да им помогнат, а това, че в Пловдив изобщо няма педиатри в Бърза помощ. И не, не са компетентни Вашите лекари в спешни ситуации с деца. Ако, разбира се, не мислите, че компетенцията им се изразява в навигиране на линейката до спешен кабинет. Нали се сещате, че със същия успех с това може да се справи кой да е таксиджия в Пловдив? И ще го направи по-бързо, без друсане и без мрънкане?