Насилието и пренебрегването в детството умножават до 5 пъти вероятността за рисково за здравето поведение през целия живот. Най-често малтретирането е под няколко форми, а натрупването на преживяванията допълнително увеличава риска, предупреди екип психиатри от Националния център по обществено здраве и анализи. У нас най-малко половината от подрастващите преживяват физически или емоционален тормоз според приключилото сега първо по рода си у нас двугодишно проучване по проблема, съобщи 24 часа. То е направено сред студенти на средна възраст 24,5 г. от д-р Румяна Динолова, главен експерт в отдел “Психично здраве”.

Почти 41% от анкетираните отговарят, че са преживявали емоционално насилие в детството, 28% са били физически малтретирани, а 11,3% - сексуално. За физическо пренебрегване - глад, липса на дрехи и като цяло на нормални условия за живот, съобщават 9,3 от участниците в изследването. Физическото насилие в детството увеличава риска от ранен сексуален живот 3,7 пъти и почти толкова - 3,6 пъти, вероятността за пропушване още в училищните години. Двоен е рискът за склонност към честа смяна на интимните партньори и почти толкова за злоупотреба с алкохол. Емоционалното насилие повишава вероятността за пропушване още в детството 3 пъти и 2 пъти за ранен сексуален опит и многократна смяна на партньори, а за пиянство - 1,7 пъти. Затлъстяването - риск за сърдечносъдови заболявания, диабет и дори за някои видове рак, се появява като рекорден по честота риск при деца, които са изпитали ужаса на сексуалното насилие. Преживелите такива епизоди са заплашени 5 пъти по-често от връстниците си от затлъстяване и са с 2,5 пъти по-висок риск за ранен полов живот и честа смяна на партньори, обясни д-р Динолова.

Проучването добавя нова гледна точка към тревожните тенденции сред младите. Половината от 16-годишните вече са направили сексуалния си дебют, като всеки трети не е използвал презерватив. От новодиагностицираните с вируса на СПИН 34% са до 29-годишни. За година около 3000 момичета до 19 г. правят аборт. Запазва се и тенденцията за пиещи деца. Още преди гимназиална възраст 86% от българските момчета и момичета вече имат практика с алкохола. Държавата ни е посочена сред 10-те с висок дял ученици, опитвали наркотици - 30%, почти всеки трети подрастващ. Върху неблагоприятните тенденции до голяма степен може да повлияе положително предоставянето на повече информация зи рисковете. Но въпреки че здравното образование влезе и в закона, то реално не е получило пространство в учебните програми и зависи основно от иницативността на отделните училища, обясниха експертите.