Почетната пловдивчанка Стефка Костадинова празнува рожден ден

Преди 58 години в Пловдив се ражда едно момиченце, което ще запише името си с големи букви в българската история - Стефка Костадинова.

Кариерата си започва с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7-и клас вече е „майстор на спорта“, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 г. става майка на син на име Николай.По-късно Петров и Костадинова се разделят. На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат. На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 г. е избрана за четвърти мандат като председател на Българслки олимпийски комитет.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен. През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.

Сред отличията й са още:

Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 г.
Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г. и Торонто 1993 г.
Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986 г.
Четири европейски титли в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г. и Париж 1994 г.
Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.
Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.
Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.
Стефка Костадинова е носителка на орден „Стара планина“, I степен от 1996 г. и Почетен гражданин на Пловдив.

В Британската империя се забранява търговията с роби

През 1807 година официално се слага край на търговията с роби, а капитаните, превозващи роби, били глобявани с £120 за всеки роб. По този повод ООН отбелязва Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби.

Аболиционизмът е политическо движение от края на 18 и през 19 век за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.

Сред първите инициатори на движението е испанският мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия експорт на роби от Африка към Америка. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да участват пряко в дейността на 

политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за унищожението на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството.

През 1807—1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ).

Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.