Народното събрание прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат мерки срещу т.нар. дела шамари – стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP). Законопроектът беше подкрепен от всички парламентарни групи с изключение на „Възраждане“.

Промените са насочени към ограничаване на възможността съдебните производства да бъдат използвани като средство за сплашване, финансово изтощаване или заглушаване на журналисти, граждански активисти и други хора, изразяващи мнение по въпроси от обществен интерес.

Въпреки общата подкрепа за законопроекта, дебатът в пленарната зала показа, че между партиите има сериозни резерви към конкретни текстове.

В мотивите на законопроекта е посочено, че с промените се прилагат изисквания на европейска директива, но българските предложения отиват и по-далеч. Европейската директива засяга дела с трансгранично значение, докато текстовете на Министерския съвет обхващат и случаите, разглеждани изцяло в България.

От ГЕРБ заявиха подкрепа за законопроекта. Стефан Арсов посочи, че съдебният процес не трябва да се превръща в инструмент за „сплашване, финансово изтощаване или заглушаване“ на хора, които говорят по теми от обществен интерес. По думите му особено важна е възможността съдът да отхвърля още на ранен етап очевидно неоснователен иск.

„При едно злоупотребяващо производство самият процес може да се превърне в наказание“, заяви Арсов. В същото време той предупреди, че законът не трябва да се превръща в инструмент за „безотговорно говорене“. 

От „Възраждане“ бяха единствените, които не подкрепиха промените. Петър Петров определи законопроекта като неработещ и заяви, че делата за клевета не трябва автоматично да бъдат поставяни в една категория с т.нар. дела шамари.

От „Демократична България“ подкрепиха законопроекта, но поискаха прецизиране на част от текстовете. Любен Иванов обърна внимание на необходимостта съдът да се произнася достатъчно бързо, както и на правилата за събиране на доказателства и обезпечаване на разноските. От „Продължаваме промяната“ също подкрепиха идеята, но отправиха критики към конкретни предложения.

Велислав Величков постави под въпрос възможността съдът служебно да събира доказателства, тъй като според него това противоречи на основни принципи на гражданския процес. Той изрази резерви и към предложението за безплатна адвокатска помощ за ответниците по дела, определени като SLAPP.

Министърът на правосъдието го увери, че законопроектът не предвижда универсална безплатна адвокатска помощ за всички ответници.

По време на дебата се стигна и до по-остър сблъсък. Янка Тянкова от „Прогресивна България“, която е председател на парламентарната комисия по правни въпроси, реагира остро на критиките към законопроекта и заяви, че е „втрещена“ от изказванията.

Велислав Величков ѝ отвърна, че има „изострена чувствителност“, тъй като изказванията, с изключение на това на „Възраждане“, са били в подкрепа на законопроекта, а направените предложения са експертни.

Темата за „делата шамари“ е особено чувствителна за журналистическата общност, тъй като подобни производства могат да бъдат използвани не толкова за защита на накърнена репутация, колкото за оказване на натиск върху медии и журналисти чрез продължителни и скъпи съдебни процеси.

Предстои текстовете да бъдат разгледани и на второ четене, когато депутатите ще имат възможност да направят конкретни предложения за промени.

TrafficNews също е сред засегнатите от дела - шамари медии. 

Преди четири месеца срещу TrafficNews беше заведено дело за 30 000 евро, а Окръжен съд Пловдив допусна предварително обезпечение в размер на цялата сума. Парадоксалното е, че в своето определение съдия Таня Букова твърди, че твърденията на ищеца за репутационни вреди в размер на 30 000 евро на настоящия етап не са подкрепени с доказателства, но въпреки това допуска обезпечението на предявената от компанията сума. 

Инициатор на делото е фирма „ПИМК", а поводът е информационна публикация за тол системата, съдебната практика по обжалване на електронни фишове и отражението върху публичните финанси.

Текстът е изцяло информационен,  не съдържа обиди, клевети или квалификации било то към търговското дружество или някой от собствениците. В исковата молба не се твърди, че фактите са неверни или обидни, а че фирмата е представена по „неподходящ“ според разбиранията на собственика начин.

Как държавата "плаща" на транспортните фирми , за да ползват пътищата или парадоксът на тол систематаРекордьор по дела във ВАС е фирма ПИМК, които бутат глоба след глоба от АПИ

Този текст няма как да засегне репутацията на въпросната компания. По- скоро целта на иска е да спрат изнасянето на информация, касаеща дейността на фирмата. През последните години TrafficNews публикува поредица от журналистически разследвания и публикации, свързани с дейността на ищеца Илиян Филипов и управляваното от него дружество „ПИМК“. Материалите засягат въпроси с безспорен обществен интерес –  ползване на над десетки декари общинска собственост като ведомствен паркинг без установено правно основание, стопанисването и управлението на общинския стадион „Христо Ботев“ срещу символична сума от 5 000 лева, както и участието на ПИМК в обществени поръчки, включително данни от публичната платформа СИГМА, според които дружеството е сред най-големите изпълнители на обществени поръчки в Община Пловдив. 

Съдебната практика по аналогични случаи показва размерът на обезщетенията , определени от съда /при приключили дела/  са в пъти по-ниски. И тук въпросът е доколко са защитени правата на ответника, след като съдът допуска обезпечение в десетократно по-голям размер? И кой печели от това?

Т. Е съдът налага запор от 30 000 евро за статия, която НЕ СЪДЪРЖА лъжи или клевети, но за сметка на това на един бизнесмен не му харесва как е написана. 

Изпълнението на запора е възложено от "ПИМК" на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, която прави запори на всички сметки – както на медията, така и на главния редактор. На практика обаче ЧСИ-то налага двойно обезпечение - на две места по 30 000 евро. Пред ЧСИ е представен документ , че в сметката на дружеството издател цялата искана сума /без значение колко е абсурден размерът й/ е налична и запорирана. Направено е искане сметката на главния редактор да бъде освободена.ЧСИ обаче отказва. 

Четири месеца след внасянето на исковата молба в съда, делото дори не е насрочено. А колко би продължила самата съдебна фаза, преминавайки през всички инстанции не се наемаме да прогнозираме. 

И така срещу една минимална сума от 3 000 евро– гаранция за исканото обезпечение и злоупротреба със съдебни процедури, един човек може да остави 30 служители без заплати за неопределено време предвид сроковете, с които работи съда. Също така може да остави един журналист без средства, блокирайки личните му сметки /включително и кредитни карти/, пред които той си плаща сметки, кредити, абонаменти и пр. И това се прави единствено с цел  сплашване и  прекратяване на критичните текстове. 

Ръководството на TrafficNews е сизирало Асоциацията на Европейските журналисти и няколко европейски организации, които защитават журналисти и свободата на словото както за въпросното дело, така и за съдебните действия, които противоречат на установената съдебна практика. 

 

Да осъдиш медия е сложно. По- лесно е да я разориш!България до последно отлагаше закона за делата - шамари, а журналистите плащат цената