Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.
Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война.Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.
Европейският ден без автомобили се провежда ежегодно на 22-ри септември. Идеята за провеждане на такъв ден идва от Франция и се осъществява за първи път през 1998 г. Това е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на Европа се затварят за автомобилно движение.
Целите на кампанията са:
- формиране на екологосъобразно мислене, а също така и начин на живот сред европейските граждани;
- разяснителна дейност върху негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия;
- промоция на алтернативните начини на транспорт в големите градове, вкл. по-широкото използване на обществения транспорт;
- демонстрация на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по приятен.
Кампанията “Европейски ден без автомобили” цели намаляване на шума и вредните емисии на газове във въздуха, както и подобряване на качеството на живота в големите градове.
Ден на есенното равноденствие
Есенното равноденствие е астрономическо събитие, което отбелязва началото на есента. Всяка година това се случва около 22-23 септември за Северното полукълбо и ококло 20-21 март - за Южното. Около тези тези дати, денят и нощта са приблизително равни и за Северното полукълбо денят започва да намалява, за да стигне до най-кратката си продължителност през зимното слънцестоене.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
В българската традиция есенното равноденствие се отбелязвало на християнския празник – Кръстовден. Вярвало се, че денят и нощта се кръстосват и бележат началото на тъмния период на годината. Това е и времето, в което змейовете се прибират високо в планините, за да изкарат зимата в пещерите си.
Есенното равноденствие е сред най-енергийните дни в годината. То е символ на плодородието, равновесието и мъдростта. През този период процесите в природата се насочват навътре – към израстване и усъвършенстване.
По традиция домът се украсява със сноп жито, сушена царевица или кратуни, а на трапезата се слагат постна мусака, ориз със зеленчуци, печена тиква, зелник с праз, царевични или содени питки и вино.
Ирак напада Иран и започва Ирано-иракската война продължила 8 години
Ирано-иракската война е военен конфликт между Ирак и Иран, който започва на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Войната се води в продължение на осем години, и това струва на двете страни милиони жертви и милиарди долари. Вторичните щети за икономиките на другите народи също са огромни. Войната е един от най-стратегически важните конфликти на съвремието, защото обхваща двата основни производители на петрол и региона, където са разположени повече от половината световни запаси. Ирано-иракската война продължава от 22 септември 1980 до 20 август 1988 и започва най-вече поради религиозни, политически и географски различия. Проблемите между Иран и Ирак датират преди да започне войната. Но едва след иранската революция, Ирак решава да атакува и да нахлуе. Това е идеалният момент, защото Иран е вече слаба от революцията и ще бъде непоносимо за нея да се бори. Тази война е много скъпа, като общата стойност e 1.9 трилиона щатски долара.
Нападението на Ирак в началото е успешно, но се сблъсква с народно опълчение и е преустановено. През лятото на 1982 г. Иран успява да възстанови своите територии, да навлезе в иракска територия, след което войната продължава под формата на инцидентни конфликти.
Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.
Родени на този ден са:
Дейвид Ковърдейл – английски рок певец. Бивш вокалист на легендарната група Дийп Пърпъл и настоящ на Уайтснейк. Един от най-популярните гласове на хард рок и хеви метъл музиката. Дейвид „Джак“ Ковърдейл дълго време е неизвестен в музикалните среди. През 1973 г. той заменя като вокалист на Дийп Пърпъл Иън Гилън. Тригодишният му ангажимент с Дийп Пърпъл приключва през март 1976 г. заради разногласия в бандата. Ковърдейл остава с Уайтснейк до тяхното разпадане през 1994 г., когато Geffen Records решават да не подновят контракта. Завръщането на Уайтснейк става факт през 1997 г., а албумът, с който те отново се появяват на музикалния подиум, представлява завръщане към ритъм-енд-блус звученето.
Андреа Бочели – италиански тенор. Роден е на 22 септември 1958 г. в Лаятико, Италия. Роден с вродена глаукома, на 12-годишна възраст окончателно загубва зрението си вследствие на удар с топка при игра на футбол. Пял е в оперите Бохеми, Тоска и Трубадур. Изпълнявал е дуети със Селин Дион, Катрин Макфий (от Америкън Айдъл), Кристина Агилера, Лаура Паузини и други. Има издадени 20 албума, от които са продадени над 70 милиона копия. Едни от най – известните му произведения са: „Con te partiro”, “Santa Lucia”, “O Sole milo” и др.
Още от категорията
На този ден: Георги Бенковски обявява преждевременно началото на Априлското въстание
На този ден: Отбелязваме Международния ден на джаза
Темите на Traffic News
