Една ниска, неугледна сграда с тухлен покрив, каменен зид, боклуци около нея. Това представлява днес килията, от която се предполага, че Апостолът на Свободата Васил Левски е бил отведен към бесилото.

Историята на това как преди помещението е било склад, след журналистическо разследване е било реставрирано, е лесно достъпна в интернет. Дори има снимки, на които мястото е облагородено, а пред входа има кашпи с цветя.

Няколко години по-късно, то изглежда така: мръсно, потънало в прахоляк и боклуци. На решетките висят катинари и вериги. Забравено. Можем да си говорим много за това как не ценим историята си, свободата си, личностите, чиито дела са гръбнакът на нашия народ. Въпросът след всеки такъв разговор е един и същ – И какво? Щом дори Килията на Свободата ни е забравена и скрита.