Финансовият министър Владислав Горанов вижда България в „чакалнята” за еврото накъде към рождения си ден догодина. Европейските ни партньори биха били склонни да ни допуснат във валутния механизъм ERM II към 30 април, стана ясно от думите му по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

„Според нас е реалистично през април следващата година да предприемем нови действия. Очакваме да установим близко сътрудничество с ЕЦБ за членство в Банковия съюз“, каза Горанов и добави: „Ако всичко в процеса по присъединяване към Еврозоната се случва, както е в главите на хората, които сме замесени в процеса, до рождения ми ден ще сме приключили“.

Финансовият министър обясни пред социалните партньори какви стъпки са предприети и какво предстои да бъде направено. „На 12 юли подадохме писмо за намерение към участниците в Еврозоната и Дания като член на ЕРМ-2. По оценка на всички европейски партньори напредъкът на България е бърз и гладък. EIOPA (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) в писмо до зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис е дала позитивна оценка за България“, каза Горанов.

Той добави, че през последните седмици банките, при които бе установена нужда от по-големи капиталови буфери по време на стрес-тестовете, са представили своите планове и предстои да бъдат изпълнявани.

„През ноември предстоят законови мерки за въвеждане на петата директива за мерките срещу прането на пари. По отношение на несъстоятелността имаме постигнат голям напредък. За управлението на държаните предприятия получихме положителна оценка от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Надяваме се всичко това да е достатъчно за ЕК“, каза още министърът и добави: „Ще поканим ЕК да направи оценка на изпълнението на предварително поетите нефинансови ангажименти. При преговорите със страните членки ще ни трябва подкрепа на ЕЦБ, ЕК и EIOPA“.

Очакваният икономически растеж за следващите три години е около 3,3% за всяка една година от прогнозния период,  коментира още Горанов по време на заседанието на тристранката,  на което се обсъжда финансовата рамка за догодина - държавния бюджет, актуализираната бюджетна прогноза, както и проектите на бюджетите на ДОО и НЗОК за 2020 г.

Според финансовия министър основните двигатели на растежа са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите.

В прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията – около 2,1% годишно в сравнение с 2,5% за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола.

Положително влияние върху потреблението ще има увеличението на заплатите в публичния сектор, както и учителските възнаграждения. По думите на Горанов, средна заплата от 1400-1500 лева в края на мандата през 2021 г. е постижима и възможна. 

Очакваме безработицата да достигне до 4% през 2022 г., за тази година е предвидена в размер на 4,4%.  „Нестабилната геополитическа обстановка, по-силното от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове, които виждаме пред нашата икономика, те могат да повлияят негативно както на износа, така и на очакваното възстановяване на частните инвестиции“, каза още финансовият министър.

В сферата на здравеопазването бюджетът расте с почти половин милиард лева, а за пенсии ще бъдат отпуснати с почти 600 млн. лв. повече спрямо тази година. Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 млн. лв.

 Според сметките на финансовото министерство за дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците ще бъдат заделени 2,6 млрд. лв. от бюджетните пари. „Очакваме минималната работна заплата за педагогическите специалисти да стане 1255 лева през 2021 г. Общо 360 млн. лв. допълнителни средства ще отидат за  увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал и 54,5 млн. лв. за непедагогическия“, каза още Горанов.

Данъците догодина остават същите, но министърът посочи, че мерките ще се затегнат още, включително чрез система за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове.

 Министърът отчете, че заради покупката на новите изтребители бюджетното салдо за 2019 г. е било ревизирано от отрицателно от 600 млн. до отрицателно от 2,4 млрд. лева, но се очаквало в края на годината по-благоприятно развитие. Отбраната е другият приоритет на кабинета в бюджета за догодина.

За стремежа към балансиран бюджет Горанов обясни, че това е буфер срещу неблагоприятното развитие на европейската, световната, оттам националната икономика, а и следва разбирането, че държавата трябва да харчи толкова, колкото събере.