Повече от 60 години семейството на Генчо и Недялка Минчеви от Брезово пази живи коледните обичаи, предавани през поколенията. И до днес, както някога в младите им години, цялата фамилия се събира около празничната трапеза на Бъдни вечер, спазва старите ритуали и поддържа духа на най-светлите празници. За тях Коледа не е просто дата в календара, а традиция, събирателна сила и памет за миналото, която обединява всички под един покрив. Семейството на дългогодишния кмет на града и директорката на детската градина неизменно е свързано с историята на Брезово.

Генчо Минчев си спомня живо за времето, когато Коледа се чества по стар стил. „Навремето чествахме Коледа на 6, 7 и 8 януари. На 6-и беше Бъдни вечер. Софрата трябваше да бъде най-богата, украсена с ястия и задължително пита с пара. И на всеки се разчупваше по едно парче и щастието беше в този, в който се падна парата. От тази пита се запазваха парчета за най-близко починалите хора“, разказва пред TrafficNews той.

Спомня си и коледуването, което е било голямо събитие за момчетата от селото: „Ходехме само момчета – на възраст до 7 клас, и пеехме коледарски песни, облечени с народни носии. Ходехме с шарени тояги. Хората ни даряваха с курабии и плодове.“

На следващия ден целият град се събира за голямото празнично хоро. „На Бъдни вечер ставаха най-много годежи и на другия ден хорото се водеше от годежните двойки. Музиката свири, по цял ден се извива хоро и се сменят годежните двойки“, спомня си той.

Генчо Минчев е роден през 1938 г. Посвещава целия си живот на Брезово. Като учител със специалност математика, физика, немски език в продължение на 7 години преподава на децата в старото школо. През 1969 г. Брезово обявен за град, а той става първи секретар на Градския комитет на комсомола. През 1971 г. става кмет и 19 години остава на служба в общината. Под негово управление са изградени ключови за Брезово обекти, включително училището – негова лична гордост. От негово време е и композицията на входа на Брезово откъм Раковски – символ на града. „Изградена е от бял мрамор. Представлява една брезовка и една чобенка, които държат момченце – новородения град Брезово. Той държи венец – символ на бъдещето“

В дома на семейството има и ценни спомени от друго голямо име – Златю Бояджиев. Художникът ги е посещавал и дори им е подарил картини и книжка с автограф. „Беше съвършен човек”, спомня си Генчо Минчев, който е помогнал и за ремонта на родната къща на художника.



Недялка Минчева пази също силни спомени от старите празници  и особено от подготовката, която е била истински ритуал.

„Още от малка моята баба много спазваше традициите. Тя преди Коледа постеше. Изнасяше всички съдове, взимаше от огнището дървесна пепел и всичко изтриваше. За да няма никъде капка блажно“, спомня си тя.

Когато пораснала и се омъжила, тя поела ролята на пазителка на семейната Коледа. „Трапезата трябва да е пълна, да няма празно място на масата. Трябва да има питка с паричка, фасул с чушки, постни сарми, ошав, жито, печена тиква. Всички ставаме прави и по-малките казват молитвата. А възрастният човек разчупва питката. И до ден днешен това го правим.“

Коледарите, църковните пости, общоселските компании за Нова година – всичко това е част от духа на миналото, което Недялка пази живо. „На Нова година се събирахме компании. Приготвяхме си ядене и пиене и посрещахме новата година“, разказва жената.

Недялка също е била обществена фигура – директор на детската градина. Двамата със съпруга си се срещат в училище, където се влюбват и само година по-късно се женят. „Миналата година направихме 60 години брак. На внуците казвам, че в един семеен живот не може всичко да е по мед и масло, но толкова години се понасяме“, казва тя с усмивка.

 „Дай Боже всеки да достигне тези години брачен живот“, пожелава Недялка Минчева.