Паролата трябва да съдържа поне осем символа, главна буква, цифра и специален знак.“

След това идва още по-познатото съобщение:

„Тази парола вече е използвана.“

Десетилетия наред интернет разчита на система, която почти всички мразим – трябва да измисляме десетки пароли, да ги помним и в същото време да не използваме една и съща навсякъде.

Технологичната индустрия обаче постепенно подготвя заместник.

Казва се passkey.

Идеята е изненадващо проста: вместо да доказваме самоличността си с тайна дума, която може да бъде открадната, устройството ни доказва криптографски, че действително сме ние.

На практика това означава, че при влизане в даден сайт може просто да използваме Face ID, пръстов отпечатък или PIN кода на телефона.

Apple вече определя passkeys като заместител на традиционните пароли и ги описва като едновременно по-лесни за използване и значително по-устойчиви на фишинг.

Но защо?

При нормалната парола съществува една тайна комбинация. Ние я знаем, но тя трябва по някакъв начин да бъде проверена и от услугата.

При passkeys системата работи с двойка криптографски ключове.

Единият е публичен и може спокойно да бъде съхраняван на сървъра.

Другият е частен и остава защитен на устройството.

Когато се опитаме да влезем, сайтът не получава частния ключ. Телефонът просто доказва математически, че притежава правилния ключ.

Това променя много неща.

При класическия фишинг престъпникът може да създаде почти идентично копие на Facebook, Google, банка или друга услуга. Ако потребителят въведе паролата си, измамникът я получава.

Passkey не работи по същия начин. Той е свързан с конкретната услуга и частният ключ не се предава на сайта.

Именно затова технологията е значително по-устойчива срещу един от най-разпространените методи за кражба на профили.

Има и чисто практично предимство.

Не е необходимо да помним дали сме сложили удивителната преди или след цифрата. Не трябва и да измисляме нова парола при всяка регистрация.

Потвърждаваме със същия метод, с който отключваме телефона си.

Passkeys могат да се използват и между различни устройства. Например отваряме сайт на компютър, на екрана се появява QR код, сканираме го с телефона и потвърждаваме самоличността си там.

Разбира се, паролите няма да изчезнат утре.

Милиони сайтове и системи все още разчитат на тях, а преходът към новия стандарт ще отнеме години.

Но Google, Apple, Microsoft и редица онлайн услуги вече поддържат технологията, а европейски институции и национални служби за киберсигурност все по-често препоръчват passkeys като по-сигурна алтернатива.

Затова следващия път, когато някой сайт предложи „Create a passkey“, не става дума просто за още една досадна настройка.

Възможно е да гледаме началото на края на една от най-старите традиции в интернет – паролата.