Дългоочакваният край на информационното затъмнение около възнагражденията в България направи ключова крачка напред. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който се въвежда европейската Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането, вече е официално внесен за разглеждане на заседание на Министерския съвет.

Въпреки че България официално изпусна първоначалния европейски срок за транспониране на директивата (7 юни 2026 г.), процедурата у нас навлиза в своята финална фаза преди влизането на текстовете в Народното събрание. Проектът премина през изключително бурно обществено обсъждане, което приключи на 18 юни 2026 г. и генерира сериозен сблъсък на интереси между синдикати, бизнес, граждани и държавни институции.

След като приключи общественото обсъждане, Министерството на труда и социалната политика публикува официалната справка с получените предложения. От близо 100 конкретни становища, вносителите са приели едва 25.

Край на тайната на заплатата! Шефовете вече са длъжни да обявяват пари в обявите за работа или преди интервюНови правила за бизнеса ще изискват да се подават отчети за нивата на заплатите по разбивка пол

Най-съществената корекция в окончателния проект, направена след натиск от страна на работодателските организации и големите консултантски компании, засяга срока, в който настоящите служители могат да получават информация за заплатите.

Първоначалният вариант на законопроекта съдържаше голямо противоречие - в промените в ЗзЗД на работодателя се даваше двумесечен срок да предостави справка за средните заплати по пол на служителите на същата позиция, но в същото време, паралелният проект за промени в Кодекса на труда задължаваше бизнеса да даде същата информация в рамките на едва 14 дни.

Организации като Българската стопанска камара, Българската асоциация за управление на хора и консултативни дружества предупредиха, че 14-дневен срок е физически невъзможен за обработка на сложни ТРЗ данни в големите компании и ще създаде риск от хаос и двойни глоби. 

Пред TrafficNews от МТСП потвърдиха, че са се съобразили с тези доводи: „В рамките на общественото обсъждане на законопроекта е направена промяна за отразяване на предложението за увеличаване на срока за предоставяне на информация за средното ниво на заплатите в предприятието на работниците и служителите на същото длъжностно ниво от 14 дни на 2 месеца.“

Въпреки отстъпката за сроковете, базовите стълбове на реформата остават непроменени и ще влязат в сила веднага след като Народното събрание приеме закона и той бъде обнародван в „Държавен вестник“. 

Сред най-важните от тях са, че работодателите са задължени информират за предлаганото възнаграждение преди служителят да дойде на интервю. Кандидатите трябва да получат информация за началната заплата или нейния диапазон преди първата среща. Важен детайл е, че макар законът да не задължава изрично сумата да се пише в заглавието на обявата в интернет, работодателят трябва да я осигури на кандидата – било то чрез самата обява или чрез изпращане преди интервюто.

Слага се и край на други две порочни практики. Въпросите по време на интвервю за това колко са печелили служителите на предходни позиции се забраняват. Пада и тайната на заплатата - стават напълно незаконни клаузите в трудовите договори, които забраняват на работниците да споделят и обсъждат заплатите си със своите колеги.

Публикуваната Справка за получените предложения става ясно, че вносителите са отхвърлили редица ключови искания на бизнеса и на неправителствения сектор, запазвайки първоначалната строгост по някои въпроси.

НПО секторът (включително Българският фонд за жените) настояваше за изключително подробна дефиниция на понятието „възнаграждение“, която изрично да включва абсолютно всички допълнителни бонуси, премии, фирмени коли и социални придобивки, за да не се заобикаля законът. МТСП запази общата рамка, но дефиницията остава обвързана с европейските изисквания, които включват всякакви допълнителни плащания, предоставени пряко или косвено.

Бизнесът настояваше за прецизна дефиниция, за да се избегне рискът случайни хора, които само изпращат автобиографии без реален интерес към позицията, да изискват чувствителна търговска информация за фирмените бюджети.

И синдикатите, и работодателите алармираха за сериозна терминологична грешка при транспонирането на европейските критерии за оценка на труда. Докато директивата залага критериите „умения, усилия, отговорност и условия на труд“, в българския превод те са записани като „сложност, тежест, отговорност и условия на труд“. Според бизнеса, подмяната на „умения“ и „усилия“ със „сложност“ и „тежест“ ще затрудни международните стандарти за оценяване на позициите.

България изпусна европейския срок за прозрачните заплати! Задължителни ли са сумите в обявите за работа или има "вратичка"?Законопроектът създаде истински шок в бранша, най-остри са критиките на КЗД

Най-съществената корекция в окончателния проект, направена след натиск от страна на работодателските организации и големите консултантски компании, засяга срока, в който настоящите служители могат да получават информация за заплатите.

Първоначалният вариант на законопроекта съдържаше голямо противоречие - в промените в ЗзЗД на работодателя се даваше двумесечен срок да предостави справка за средните заплати по пол на служителите на същата позиция, но в същото време, паралелният проект за промени в Кодекса на труда задължаваше бизнеса да даде същата информация в рамките на едва 14 дни.

Организации като Българската стопанска камара, Българската асоциация за управление на хора и консултативни дружества предупредиха, че 14-дневен срок е физически невъзможен за обработка на сложни ТРЗ данни в големите компании и ще създаде риск от хаос и двойни глоби. 

Пред TrafficNews от МТСП потвърдиха, че са се съобразили с тези доводи: „В рамките на общественото обсъждане на законопроекта е направена промяна за отразяване на предложението за увеличаване на срока за предоставяне на информация за средното ниво на заплатите в предприятието на работниците и служителите на същото длъжностно ниво от 14 дни на 2 месеца.“

Въпреки отстъпката за сроковете, базовите стълбове на реформата остават непроменени и ще влязат в сила веднага след като Народното събрание приеме закона и той бъде обнародван в „Държавен вестник“. 

Сред най-важните от тях са, че работодателите са задължени информират за предлаганото възнаграждение преди служителят да дойде на интервю. Кандидатите трябва да получат информация за началната заплата или нейния диапазон преди първата среща. Важен детайл е, че макар законът да не задължава изрично сумата да се пише в заглавието на обявата в интернет, работодателят трябва да я осигури на кандидата – било то чрез самата обява или чрез изпращане преди интервюто.

Слага се и край на други две порочни практики. Въпросите по време на интвервю за това колко са печелили служителите на предходни позиции се забраняват. Пада и тайната на заплатата - стават напълно незаконни клаузите в трудовите договори, които забраняват на работниците да споделят и обсъждат заплатите си със своите колеги.

Публикуваната Справка за получените предложения става ясно, че вносителите са отхвърлили редица ключови искания на бизнеса и на неправителствения сектор, запазвайки първоначалната строгост по някои въпроси.

НПО секторът (включително Българският фонд за жените) настояваше за изключително подробна дефиниция на понятието „възнаграждение“, която изрично да включва абсолютно всички допълнителни бонуси, премии, фирмени коли и социални придобивки, за да не се заобикаля законът. МТСП запази общата рамка, но дефиницията остава обвързана с европейските изисквания, които включват всякакви допълнителни плащания, предоставени пряко или косвено.

Бизнесът настояваше за прецизна дефиниция, за да се избегне рискът случайни хора, които само изпращат автобиографии без реален интерес към позицията, да изискват чувствителна търговска информация за фирмените бюджети.

И синдикатите, и работодателите алармираха за сериозна терминологична грешка при транспонирането на европейските критерии за оценка на труда. Докато директивата залага критериите „умения, усилия, отговорност и условия на труд“, в българския превод те са записани като „сложност, тежест, отговорност и условия на труд“. Според бизнеса, подмяната на „умения“ и „усилия“ със „сложност“ и „тежест“ ще затрудни международните стандарти за оценяване на позициите.

Край на тайната на заплатата! Шефовете вече са длъжни да обявяват пари в обявите за работа или преди интервюНови правила за бизнеса ще изискват да се подават отчети за нивата на заплатите по разбивка пол

 

Кой ще контролира реформата?

Остава отворен и въпросът с капацитета на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В своето становище КЗД се противопостави изключително остро на проекта. Оттам алармираха, че законът им вменява огромна база от неприсъщи задължения – да събират, анализират и съхраняват ТРЗ отчетите на хиляди компании у нас, както и да извършват мониторинг над стотици хиляди обяви в интернет за неутралност по пол. За всичко това КЗД съобщи, че няма нужните софтуерни системи, сървъри, статистици и бюджет.

Попитани как ще се реши този проблем, от МТСП обясниха пред медията ни, че нямат правомощия над държавния бюджет на КЗД:„Министерството на труда и социалната политика не е първостепенен разпоредител с бюджет по отношение на Комисията за защита от дискриминация и не разполага с правомощия да определя нейния бюджет и щатна численост.“

Това означава, че КЗД ще трябва да договаря нужните милиони за дигитализация и нови инспектори директно с Министерството на финансите при съставянето на следващия държавен бюджет.

Въпреки институционалните и процедурни спорове, колелото на реформата вече е задвижено. Поетапно във времето ще се въвеждат и най-тежките задължения за големите фирми – компаниите с над 150 служители ще трябва да подават първите си официални отчети за разликите в заплащането на мъжете и жените през юни 2027 г., а тези с персонал между 100 и 149 души – чак през юни 2031 г. За малките фирми с под 100 служители такова задължение за докладване изобщо няма да има.

Законопроектът вече е в Министерския съвет и предстои неговото одобряване от кабинета, след което той ще бъде внесен за разглеждане в парламентарните комисии.

От МТСП подчертават пред TrafficNews, че не могат да се ангажират с конкретен краен срок кога депутатите ще гласуват текстовете в пленарна зала. Сигурно е обаче, че предвид забавянето спрямо европейските изисквания, народните представители ще трябва да разгледат текстовете приоритетно, за да спасят страната ни от солени глоби от Брюксел.

Революцията на пазара на труда вече е в ход, а работодателите разполагат с броени месеци, за да се адаптират с новите изисквания за заплатата. Въпросите на интервютата от типа "Колко взимахте на старото място?" и клаузите в договорите за конфиденциалност на заплатата съвсем скоро ще останат в историята.