Колко струва производството на наркотик за над 3 милиона долара? Отговорът може да ви изненада – само около 3600 долара, или иначе казано - около 800 пъти по-малко. Равносметката е на журналисти от „Ройтерс”, които решават да проверят колко струва производството на фентанил - един от най-смъртоносните наркотици в света. От международни доставчици те купуват необходимите съставки и оборудване за производство на високорисковата дрога. Всичко това - съвсем лесно и съвсем легално. Но как - ексклузивно разказва един от авторите на разследването, което печели „Пулицър” - Мoрис Таман.
Водещ на Нова тв: Здравейте! Благодаря Ви, че се съгласихте да говорите за нашите зрители. И поздравления за Вашето разследване!
Мoрис Таман: И аз благодаря.
Водещ: Кажете ми първо имаше ли конкретна причина, за да разследвате точно производството на фентанил?
Мoрис Таман: Както мнозина, и аз съм имал доста контакти със скъпи за мен хора, които бяха засегнати от зависимости. Като журналист и аз съм бил на ръба. Но по-конкретно на въпроса – не можеше да не забележиш сериозна промяна в случващото се по улиците на страната ни. Живея в Ню Йорк. Вижда се навсякъде. Или поне се виждаше навсякъде. Сега може би не се набива на очи толкова, колкото преди. Като човек, когото го е грижа за хората около него, си зададох очевидния въпрос „Защо?“. Много се изписа и изговори за зависимостите, но никой не обясни как е възможно да се произвеждат такива големи количества от този предизвикващ невероятна зависимост наркотик и защо той е толкова разпространен. Реших, че за да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се проследи цялата верига на доставки - като се започне от прекурсорите и се стигне чак до улиците на САЩ.
Водещ: Но сега, след Вашето разследване, имате ли вече отговор на въпроса колко трудно е сам да си произведеш сам фентанил?
Мoрис Таман: Да. Едно от шокиращите и изненадващи неща в този процес беше, че не е нужно да имаш много пари. Не ти трябва и много оборудване или сериозно обучение. Всеки студент по органична химия в университета има уменията, необходими да се направи този наркотик. И не им трябват много пари да го направят. Не е като да сготвиш метамфетамин. Нито пък като сложния процес да направиш хероин, крек кокаин или нещо сходно. Спрямо тези стандарти тук процесът е относително елементарен и относително безопасен. И в материалите, които публикувахме – не само аз, а и много други добри журналисти – подчертахме много остро този аспект. Платихме с биткойни на стойност близо 3 600 долара химикалите и консумативите, които бяха необходими. И честно казано, ако бяхме решили – а ние не го направихме – можехме да произведем фентанил от тези химикали. Така щяхме да забогатеем с няколко милиона долара. Хем е елементарно да се направи, хем бързо картелите успяха да преминат от един вид наркотик към друг. Възвращаемостта на инвестицията е огромна. И в комбинация тези две неща, според мен, предизвикаха шеметна буря по улиците на САЩ, а сега и в други части на света.
Водещ: Но как точно успяхте да се снабдите с достатъчно химикали, за да можете да произведете дрога на стойност 3 милиона долара?
Мoрис Таман: Започнахме, предполагайки, че ще трябва да нагазим в най-дълбоките подмоли на интернет – тъмната мрежа, и там да търсим различни доставчици. Но всъщност хората, които продават прекурсори – предимно от Китай, открито рекламираха своите продукти. Навсякъде по интернет. Нямаше нужда от много усилия. Просто се свързахме с хората, които ги рекламираха, и се договорихме да вземем химикалите, които ни трябват. Те ни ги изпратиха – поръчали ги бяхме за доставка и в Мексико Сити, и в района на Ню Йорк. В общи линии те пристигнаха, както се очакваше. До голяма степен дойде това, което бяхме заявили. И толкова. Пристигнаха като обикновени пратки, които всеки може да си поръча по Temu или Shein или от други търговци на китайски стоки. Разбира се, не бяха тези фирми, но беше също толкова елементарно.
Водещ: Звучи като наистина лесна работа и това е малко шокиращо.
Мoрис Таман: Да, така беше. Знаете ли, аз не очаквах да ни се получи. От самото начало, когато ми хрумна идеята и се разбрахме да опитаме, не вярвах, че ще успеем. Но първата пратка, която получихме, беше минала границата без проблем. За наше разочарование, беше захарен дериват. Донякъде това беше добре, не беше каквото очаквах. Но много от другите пратки си бяха точно каквото бяхме поръчали или много близко подобие на съставките, с които можеше да се направи фентанил, ако получателят им имаше намерение да го направи.
Водещ: А какво пишеше на пакетите, които бяха истинските прекурсори за фентанил?
Мoрис Таман: На доста от пакетите нищо не пишеше. Просто пристигнаха. Не си спомням как ги бяха кръстили точно, но нещо като „домашни потреби“, а на едно друго пакетче беше написано „мастило“ мисля. Такива работи. И честно казано, даже имахме няколко пратки, които минаха през митницата на САЩ. Там ги бяха спрели, после отворили и проверявали на определено ниво, но си ги бяха освободили да преминат. В пратките не бяха намерили нищо, което да изглежда опасно или да ги притесни. Нямам представа как се е случило така – правили ли са им проби, не са ли, и ако са - как са установили, че не са притеснителни. Ние обаче впоследствие си ги проверихме в лаборатория и установихме, че са това, което очаквахме. И че могат да се използват за химичните реакции, необходими за производството на фентанил.
Водещ: Казвате, че сте поръчали прекурсори от Китай, но в разследването Ви посочвате, че сте купували съставки и от Аmazon, и от други напълно легални сайтове.
Мoрис Таман: Да.
Водещ: Как така е възможно това?
Мoрис Таман: За да бъдем справедливи спрямо Аmazon и другите такива сайтове, някои от съставките са си обичайни химични вещества – ацетон, например. Той се използва редовно за други цели както в много предприятия, така и в много домакинства. Според мен от практическа гледна точка не можеш да наложиш ограничения върху употребата на тези химикали. Би било абсурдно. Те се използват редовно. Така че, добре разбирам въпроса ви, но истината е, че това изобщо не са екзотични химикали. Много от дошлите от Китай прекурсори вече бяха доста екзотични. Често те биват манипулирани, за да не бъдат уловени в тази игра на котка и мишка с агенциите за борба с наркотиците по света. И за да се каже, че този химикал е незаконен и не може да се внася без специално разрешително, агенциите трябва да определят точно какъв е той. И още нещо, което установихме после и ние в нашето разследване – фирмите производители бързо се адаптират и създават нов химикал, който може да се използва за производство на фентанил с дребни промени в процесите. С идентичен ефект.
Водещ: Да, разбирам. Според вас, след всичко разказано дотук, коя е най-слабата брънка в тази верига?
Мoрис Таман: Знаете ли, много усилия се полагат в САЩ за борба с различните форми на наркозависимостите. Ако се върнем назад във времето – преди и по време на 70-те години на ХХ век, имаше една така наречена „война срещу наркотиците“. Оттогава досега сме свидетели на различни вълни на зависимости, преминавали през страната ни – хероин, различни опиоиди, някои от които предлагани с рецепта, после пак хероин, пак хапчета. Но вниманието открай време е насочено върху предлагането, като има и някои опити да се справим с търсенето – кой ги търси и защо. И доколкото съм запознат с историята на употребата на наркотични вещества в Америка, търсенето остава сирачето на проблема. Китай непрекъснато повтаря на американските дипломати и преговарящи, представители на полицията и така нататък, че трябва да направят нещо и срещу търсенето. Изпитвам съчувствие към хората, които са изпаднали в това положение, но бил съм на улицата – там е мястото. Ако няма хора, които искат да купуват такава дрога на много ниска цена, като по този начин често си съсипват живота, няма да има търсене, няма да има стимул да се продават тези химикали и да се произвежда дрога. Вниманието върху предлагането, не върху търсенето, според мен е подценената част от това уравнение.
Водещ: Но все пак ефективна ли е поне битката с предлагането? Доставчиците, с които Вие сте установили контакт, които са Ви изпратили необходимите химикали, продължават ли дейността си?
Мoрис Таман: Не знам. Вече се занимавам с друг проект, но ми изглежда, че на пазара са настъпили промени. Преди идващите през границата наркотици бяха под формата на хапчета. На външен вид бяха подобни на най-различни медикаменти по рецепта от времето, когато фентанилът за първи път се появи по улиците на САЩ. Продаваше се във вид, наподобяващ наркотик, който хората по улиците познаваха. И го приемаха в този вид. А сега все повече фентанилът се предлага в прахообразна форма. Не се маскира като нещо друго, различно от фентанил. Започваме да наблюдаваме все повече това по улиците на САЩ.
Водещ: След това разследване имахте ли някакви проблеми със закона?
Мoрис Таман: На всеки етап се консултирахме с юристите ни, за да сме сигурни, че с действията си не нарушаваме никакви закони. Законът винаги подлежи на тълкуване. На няколко пъти Министерството на правосъдието на САЩ не беше много доволно от това, което правим. Смятаха, че не сме чак толкова на прав път, колкото си мислехме ние. В крайна сметка нищо не произлезе от това, но се стараехме да бъдем много внимателни. Разликата беше, казано с простички думи, че не купувахме нещата с намерение да произвеждаме.
Водещ: В началото на разговора ни Вие ми казахте, че улиците на Ню Йорк не изглеждат така, както са изглеждали преди няколко години. Означава ли това, че ситуацията се е подобрила благодарение на Вашето разследване или защото властите започнаха да полагат усилия за намаляване на зависимостите?
Мoрис Таман: Не, не мисля, че което и да било от двете е вярно. Първо, не мисля, че една публикация може да промени начина, по който Земята се върти около оста си. И на второ място, не съм сигурен, че властите са направили нещо чак толкова различно. Даже може да се каже, че е и по-малко. Не искам да твърдя, че проблемът е приключил. Изобщо не е. Само си мисля, че до известна степен виждаме малко по-малко от него. Все още има места, на които бяхме и ние – улиците на Филаделфия, например, и на други места, където бяхме. В Охайо наркозависимостите продължават да бъдат огромен проблем. Америка продължава да има проблем с фентанила. Той не е приключил, може би е малко по-малко видим отколкото докато обикалях улиците на Ню Йорк. Не забравяйте, че тъкмо излизахме от COVID-19, който имаше своите утежняващи фактори. Кризата с фентанила отмина в смисъл на брой на жертвите, но това не означава, че проблемът не съществува. Все още го виждам всеки ден. В метрото срещам хора, които очевидно все още имат проблем със злоупотребата с наркотици в различните ѝ форми. Та, искам да кажа, че ако има подобрение, то е малко, не е пълна промяна в обстановката.
Водещ: В моята страна - България, неотдавна беше разбита голяма лаборатория за производство на фентанил. Според Вас какво трябва да предприемат властите за предотвратяване на широкомащабно производство, защото Европа бавно се доближава до САЩ по употреба на фентанил, макар и все още да не сме стигнали до Вашите нива?
Мoрис Таман: Нека ви отговоря по малко по-заобиколен начин. Според мен е важно да се разбере разликата между хероин, фентанил и различните форми на дрога, които могат да възникнат в бъдеще, защото такива ще има. Ще има нови наркотици. Винаги е имало. Хероинът, например, по съвременните стандарти е почти старомоден наркотик. Познавал съм хора през дългия си живот – както можете да се досетите от побелялата ми брада – приятели и познати, които редовно са ползвали хероин много, много години. Повлиял ли е той на живота им? Да. Опитвали ли се да се отърват от него и да си оправят живота? Отново да. Такива неща са невъзможни при наркотици като фентанила. Пристрастяването към него е опасно - в пъти по-силно, отколкото към хероина, да кажем. И в резултат на това хората се озовават в един такъв живот, в който единственото нещо, което е важно, е как да се снабдят със следващата доза. Съвсем различно нещо е. Да спреш лаборатория – предполагам да, можеш. Но те ще се преместят другаде. И трябва да си в състояние да ги спреш и там, където ще правят нови лаборатории. Едно всеобхватно проучване разглеждаше защо съществуват зависимостите – а тях ги има в човешката култура открай време – откакто някой без да иска е дестилирал алкохол за първи път, като е забравил грозде в някоя купа или каквото и да е било там. Те са част от човешкия опит. Въпросът обаче е защо и какво всички ние можем да сторим, за да намалим търсенето. Като едновременно с това се справим с проблема с тези, които разпространяват нароктиците сред хора, които са податливи към такива неща и вероятно еволюционно са предразположени поне да опитат някакво опиянение. Има някаква страст в нашия генетичен материал, в молекулния ни строеж, биологичната ни структура, която може би ни прави по-податливи на желанието поне да опитаме такива неща. Не съм сигурен, че отговорих на въпроса Ви, защото не съм политик, но Ви давам представа какви са моите размисли по това какви са по-големите проблеми.
Водещ: Много Ви благодаря за това интервю. Благодаря!
Мoрис Таман: И аз благодаря, Марина.
Още от категорията
Виж всички
Инж. Драгомир Драганов: Находищата се изчерпват към 2041 г. Подготовката на нови трябваше да е започнала
Красив ум: Той е само на 5 години, а вече знае толкова много
Темите на Traffic News
