Административният съд в Пловдив отмени част от наредба, приета от Общинския съвет в Пловдив, с която неправомерно е било начислявано 20%  ДДС за паркиране, поставяне на скоби и репатриране на автомобили

Това не е първо  решение по казуса, като то вече стигна веднъж до Върховния административен съд и бе върнато за ново разглеждане. Въпреки че производството започна отначало, изходът остава непроменен в полза на ощетените граждани.

Сагата стартира през 2025 г., когато гражданин на Димитровград, който пред съда обяснява, че редовно пътува до Пловдив за културни събития в операта и Народната библиотека „Иван Вазов“, завежда дело срещу местната власт. Към неговия иск впоследствие се присъединяват още двама негови съграждани, възмутени от изкуствено надутите цени на общинските услуги. Основният им аргумент е, че таксите за паркиране и санкциите на пътя не са търговска дейност и по закон не трябва да се облагат с данък.

Още в края на октомври 2025 г. пловдивските магистрати отсъдиха в полза на жалбоподателите, обявявайки наложеното ДДС за незаконосъобразно. 

Обжалването пред върховните магистрати действително дава временен отдих на общината. С решение от 29 април 2026 г., ВАС обезсилва първоначалния акт на пловдивския съд поради процесуални причини и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. На местно ниво обаче, Общинският съвет прави опит да затвърди стария модел, като междувременно приема нова наредба, която въвежда цените в лева и евро заради предстоящото приемане на единната валута, но запазва събиране на ДДС.

Този ход обаче не дава резултат. При новото разглеждане на казуса на 10 юли 2026 г., тричленен състав на Административния съд в Пловдив излиза с нови мотиви срещу местната власт, констатирайки явно противоречие с материалния закон.

В своето подробно решение магистратите правят ключово разграничение – Община Пловдив не е фирма, която търси търговска печалба от улиците на града. Съдът посочва, че дейностите по организация на паркирането, премахването на скоби (с цена от 40 лева) и репатрирането с „паяк“ (80 лева) се осъществяват в обществен интерес. Когато предоставя тези услуги и налага глоби, общината действа в качеството си на орган на местната власт и упражнява публични прерогативи.

Законът за ДДС изрично постановява, че държавните и местните органи не са данъчно задължени лица за дейностите, които извършват като органи на власт, дори когато събират такси за тях. Нещо повече, тази позиция е подкрепена и от практиката на Съда на Европейския съюз, според която предоставянето на места за спиране и санкционирането при превишаване на времето са израз на публична власт и не могат да се третират като икономическа дейност по смисъла на европейските директиви. Фактът, че само общината има правомощието да поставя скоби и да оперира със „Синя зона“, изключва всякаква пазарна конкуренция и доказва липсата на стопански характер.

Решението подлежи на ново обжалване пред ВАС в 14-дневен срок. Ако актът бъде окончателно потвърден, Общинският съвет в Пловдив ще бъде принуден да пренапише наредбата си и да премахне думата ДДС. Това не означава автоматично сваляне на цената на услугата. Тя се изчислява на база разходите, които се правят по нея, а ако в предложението бъде защитена по-висока цена, то тя ще бъде записана.

Има и друг обичаен сценарий, при който Община Пловдив и Общинския съвет в Пловдив могат да изменят наредбата и така автоматично да прекратят настоящото производство.