Община Пловдив обяви обществена поръчка за реставрацията и консервацията на фасадите на Българската народна банка. Процедурата е на стойност 1 825 916 евро без ДДС. От експертизата, приложена към тръжната документация, става ясно, че мазилките са в сравнително добро състояние, а там където има щети, те са причинени от нарушения в покривните обшивки, както и от течове от водопровода и канализацията. Освен видимите разрушения има и невидими - разслояването на мазилката, но в какъв мащаб ще бъде установено едва когато бъде изградено скеле около сградата. Декоративните елементи също са в добро състояние с малки нарушения, констатирани най-вече по зъбите на главния корниз и сферите на централната капандура. В компрометирано състояние са и камъните по фасадата - замърсени и обрушени по ръбове и ъгли.

Специалистите препоръчват преди началото на всякакви реставрационни дейности да се провери и претърси покривът, да се почистят улуците и водосточните тръби и се подменят там, където е необходимо. Същото се отнася и за водопроводната мрежа и канализацията. След изграждането на скеле, ръчно специалистите трябва да обследват скрити проблеми с мазилката и където тя е дефектна, се отстранява.

Декоративните елементи трябва да бъдат почистени, а липсващите им части - възстановени. Трябва да бъдат подчертани формите им и да бъдат укрепени. Каменните елементи също ще бъдат почистени, а дървената дограма реставрирана чрез сваляне на пластовете боя, подмяна на изгнили и повредени дъждобрани, "прогонване" на механизмите за затваряне.

Експертизата е на проф. Валентин Тодоров.

Сградата е строена в началото на века. Представлява масивна триетажна постройка във формата на каре с вътрешен двор. Главната фасада е богато декорирана с пластични елементи - картуши, ключови камъни, пиластри с бази и капители, корниз, подпрозоречни пана, гранитен цокъл и декоративни решетки.

Има три строителни периода - построена е 1909 г. Вторият етап е през 1929 г., а третият - 1974 г. През 2006-2007 г. е направено освежаване на част от фасадите.

Автор е арх. Хайнрих Майер, представител на швейцарската школа, който идва в България през 1878 г. и проектира редица знакови сгради в класически стил, включително е и главен проектант на първото българско изложение от 1892 г., на което проектира голяма част от павилионите.

От 13 февруари 1985 г. е декларирана от Национални институт за паметниците на културата за недвижима културна ценност.

Припомняме, че сградата ще се стопанисва от Археологическия музей международен конкурс "Трезор за идеи" за проекти за функциите ѝ.

"Археологическият музей има проблем не само с експозиционните си пространства, но и с фондохранилищата. До 2 г. няма да има къде да съхраняваме находките при съответните стандарти за опазването им. В града ни се строи целогодишно и при различни разкопки във фонда постъпват по 2-3000 нови експонати. Сградата на БНБ ще реши проблемите ни за 30-40 години напред", каза при представянето на проекта директорът на РАМ-Пловдив доц. Костадин Кисьов.

Сградата на БНБ разполага с 5000 кв. метра разгърната площ и ще представи достойно съкровищата на Пловдив.