Арестът на Гергана Петрова в Струмяни постави един изключително прост въпрос: имала ли е полицията законово основание да я отведе и по какъв начин е трябвало да го направи? Вместо отговор обаче, от няколко дни общественото внимание съвсем умишлено се насочва към нейното минало. Включително днес министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев обясни, че преди 11 години Петрова е била подозирана като поръчител на тежко убийство. Не обвинена, не осъдена, а подозирана. 

Единадесет години са огромен период за едно разследване. Достатъчно дълъг, за да бъдат събрани доказателства, да се установи има ли основания за обвинение и ако такива съществуват, случаят да стигне до съд. Ако след 11 години човек продължава да бъде само „заподозрян“, тогава би трябвало да сме по - внимателни с внушенията. Все пак, въпреки очевидните опити да бъде отменена, презумпцията на невиновност все още съществува. 

Не можем да знаем каква е била целта на министъра, когато изнася тази информация. Но ефектът от нея е очевиден – вниманието се измества от най-важния въпрос: какво точно е направила Гергана Петрова в онзи момент и имала ли е полицията законово основание да я задържи по този начин?

Ако старото подозрение има пряка връзка с действията на полицаите в Струмяни – нека бъде обяснено каква е тази връзка. Ако няма – защо беше необходимо то да бъде изнесено публично именно сега?

Още повече че самият министър признава сериозни организационни проблеми около визитата – липса на бодикамери, отсъствие на директора на областната дирекция и неадекватни действия на полицията.

Не може, когато действията на полицията са поставени под въпрос, отговорът да бъде: „Да, но този човек е бил подозрителен и преди“. Защото така много лесно стигаме до опасната логика, че някои хора имат по-малко права от други. 

Тук е моментът да припомним, че не много отдавна съдът присъди 100 000 лева обезщетение на бившия военен министър Николай Цонев за моралните вреди от бруталния му арест и последвалото дело, по което той беше оправдан. Тогава , по време на показния му арест през 2010 година  прокурорът Роман Василев го нарече публично „абсолютен престъпник“.

Само че съдът не потвърди това. А българският данъкоплатец плати 100 000 лева и лихви  на Цонев за въпросните думи. Не ги плати прокурорът, а гражданите. 

Презумпцията за невиновност не е юридическа формалност към хората, които държавата подозира. Тя е една от най-важните защити на всеки гражданин срещу държавата. Държавата има полиция, прокуратура, специални служби и огромен ресурс. Обикновеният човек има най-вече едно – правото да бъде смятан за невинен, докато вината му не бъде доказана по законовия ред и с влязла в сила присъда.

В този ред на мисли няма никакво значение дали Гергана Петрова е „симпатична“, „странна“, „подозрителна“, "луда" или какво се е случило с нея преди 11 години. Въпросът е какво е направила, за да бъде арестувана и отведена с белезници и има ли законово основание за това?

Ако приемем, че старо подозрение е отпреди 11 години е достатъчно, за да оправдае един според арест, значи имаме сериозен проблем. Говорим за държава, в която подозрението може да се превърне в присъда без съд. И след някоя и друга година отново да се наложи да плащаме заради нечии изявления. 

А това не бива да приемаме за нормално.

А ето и коментара на адв. Стефан Левашки, който разглежда юридическия аспект на казуса: 

 

Демерджиев за ареста на Гергана Петрова: Не се е налагало задържане, това е грешно решениеДемерджиев посочи, че в „Драгалевци" са намерени части от две заглушаващи устройства

Гергана Петрова за задържането си: Попитах ги какво лошо съм направила

НСО за ареста на Гергана Петрова: Отказа да се легитимира