На стадион „Христо Ботев“ очевидно вече се работи и по „необявения“ Етап 3 – разпределянето на помещенията. Само че Етап 2 едва започва, залите още не са ремонтирани, а такъв етап изобщо не съществува в договора с Община Пловдив.
Съществува обаче в практиката.
Всичко това едва ли би било възможно без удобното бездействие на институциите. Когато Община Пловдив не защитава собствеността си, полицията не проявява интерес кой и на какво основание се разпорежда с нея, а прокуратурата не проверява как общински помещения носят приходи на частни ползватели, трудно е вината да се търси единствено в човека, който се възползва от създадения комфорт. По-големият въпрос е защо онези, които трябва да пазят обществения интерес, продължават да наблюдават как той се превръща в частен.
Няколко седмици след подписването на договора за втория етап от довършването на Колежа за 5,5 млн. евро стана ясно, че една от най-големите зали под трибуна „Изток“ вече има бъдещ ползвател. За това не съобщиха нито Община Пловдив, нито ПФК Ботев, нито бе проведена публична процедура. Новината дойде от видео на състезателя по бразилско джу джицу Петко Неделчев.
В него той се похвали, че основаният наскоро негов клуб ще тренира на стадион „Христо Ботев“. Посочи и размерите на помещението – внушителните 290 кв. метра.
Всичко би звучало като добра новина за спорта в Пловдив, ако залата беше частна, ако беше собственост на клуба или ако бе отдадена след законова процедура. Само че нито едно от трите не е вярно.
Стадионът е общински, помещението още не е въведено в експлоатация, а ремонтът му тепърва трябва да бъде извършен именно с парите за Етап 2. Въпреки това то вече е обещано, а вероятно и предварително разпределено.
Така се оформя поредният затворен кръг около Колежа. Община Пловдив осигурява публичното финансиране, Илиян Филипов участва в строителството като собственик на ПИМК, а след това вече като президент на Ботев очевидно решава кой ще ползва ремонтираните площи.
При сегашния договор Ботев може да използва стадиона за спортната си дейност, но няма право самоволно да преотдава помещения на трети лица или да развива чрез тях търговска дейност. За предоставянето на подобна общинска площ трябва да има решение на Общинския съвет, процедура, търг и договор.
При залата за бразилско джу джицу подобна процедура не просто не е проведена. От Община Пловдив заявиха пред TrafficNews, че на този етап това не може да се случи, тъй като самото помещение все още не е завършено и въведено в експлоатация.
Очевидно това не пречи бъдещето му вече да е начертано.
Въпросът не е дали бразилското джу джицу заслужава своя зала. Пловдив има десетки спортни клубове, които тренират при трудни условия и се нуждаят от подходяща база. Именно затова общинските помещения трябва да се разпределят по ясни правила, при които всички да имат възможност да кандидатстват, а не според това кой е получил предварително обещание от фактическия стопанин на стадиона.
Новият случай не е изолиран, а продължение на вече добре познатото управление на Колежа. На стадиона функционират фитнес, фен магазин, кафене и бар, използват се скайбоксове, а паркингът е поставен зад бариери. Общото между тях е, че са част от общински имот, но Общината не получава приходите от използването им.
Още през юни общинският съветник Симеон Петров посочи парадокса – Ботев събира наеми от ползватели на Колежа, но не плаща своя наем на Община Пловдив. Тогава той заяви, че в стадиона работят фитнес, феншоп, кафене и бар, без Общинският съвет да е провеждал процедури за отдаването им.
Преди това администрацията направи опит да сложи ред чрез допълнително споразумение. Предложението предвиждаше Ботев да използва терена, трибуните, съблекалните и останалата спортна инфраструктура, а залите, магазините, заведенията, музеят, скайбоксовете и паркингът да останат под управлението на собственика – Община Пловдив.
Тогава се заговори за край на „частния стадион“ и връщане на търговските площи на Общината. Последваха декларации, фенски натиск и кафе пред Общинския съвет, а съветниците в крайна сметка не приеха новото споразумение.
Така стадионът остана в стария режим, а той очевидно вече ражда и нови ползватели. Вероятно в залата ще тренират и други „по график“, като ще плащат наеми на Филипов.
На този фон задълженията на ПФК Ботев Пловдив АД към Община Пловдив са достигнали 334 563 евро. В сумата влизат неплатеният наем за Колежа, както и местни данъци и такси за базата в Коматево.
Самият месечен наем на стадиона е около 2000 евро – по-скоро символична сума за обект, изграден с десетки милиони публични средства и разполагащ с паркинг, заведения, магазини, фитнес, скайбоксове и големи зали. Но дори този наем не се плаща.
Така Колежа се използва като концесия, без да има действаща концесия. Има ползвател, който се държи като собственик. Има трети лица в помещенията. Има приходи, паркинг и търговска дейност. Няма обаче приключила концесионна процедура, концесионер, концесионна такса и поети инвестиционни ангажименти. Няма и редовно плащане към истинския собственик.
Илиян Филипов съчетава няколко роли – строител на стадиона, собственик на ПИМК, благодетел и вече президент на Ботев. Това му дава сериозно влияние върху Колежа, но не му дава собственост върху него.
Стадион „Христо Ботев“ е домът на Ботев, но остава собственост на Община Пловдив. Построен е и продължава да се довършва с парите на данъкоплатците.
Затова, когато Общината плаща ремонта на една зала, пловдивчани имат право да знаят кой ще я използва, кой го е избрал, срещу какъв наем и къде ще отиват приходите.
Всичко останало е старата схема. Само етапът е нов.
Темите на Traffic News
