Златото е донесло средногодишна доходност от 19% от началото на сегашния си възход през 2018 г., но според Бхану Баведжа, главен стратег на UBS Investment Bank, поскъпването има основания да продължи.

В анализ за Financial Times той свързва перспективите пред метала с покупките на централните банки, отслабената защитна роля на облигациите и нарастващото недоверие към американските публични финанси.

Баведжа разглежда последното поскъпване като третия голям бичи пазар на златото след разпадането на системата от Бретън Уудс през 1971 г. Първият, през 70-те години, носи средногодишен ръст от 46% на фона на разпадащия се следвоенен паричен ред, силно отрицателните реални лихви и растящите бюджетни дефицити. Вторият, между 1999 и 2011 г., осигурява близо 18% средногодишно поскъпване, подкрепено от китайското търсене и изключително разхлабената парична политика на САЩ.

В началото сегашният възход също е движен от познати фактори: понижаващите се реални лихви и мащабното изкупуване на облигации от централните банки по време на пандемията. За повратен момент обаче стратегът посочва февруари 2022 г., когато западните правителства замразяват валутни резерви на Русия.

„Управляващите резерви и активи по света се изправиха пред един прост въпрос: ако 630 млрд. долара, държани в американски, германски, британски и други държавни облигации, могат да станат недостъпни за една нощ, какво всъщност представляват парите? Техният отговор беше златото“, пише Баведжа.

По посочените от него данни оттогава централните банки и държавните инвестиционни фондове в развиващите се пазари са увеличили дела на златото в резервите си от 5–7% през 2022 г. до 11% сега. Това все още е под равнището от 26% при съответните институции в развитите пазари.

Промяната проличава и в поведението на цената спрямо реалните лихви, тоест лихвите след отчитане на инфлацията. През първите две десетилетия на века движение на американските реални лихви с един процентен пункт обикновено е съпътствано от движение на златото с около 14% в обратната посока, обяснява Баведжа.

Между март 2022 г. и октомври 2023 г. реалната доходност по петгодишните американски държавни облигации нараства с над четири процентни пункта. Според историческата зависимост това би предполагало спад на златото с около 55%, изчислява Баведжа.

Вместо това металът поскъпва със 7%. През следващите две години реалната доходност се понижава с по-малко от един процентен пункт, докато златото поскъпва със 110%.

„Златото вече реагира много по-силно на понижаването на реалната доходност и е по-слабо чувствително към нейното покачване. Тази нова асиметрия е направила повечето съществуващи модели за справедлива стойност неактуални, като много от тях сигнализират, че златото е силно надценено още от цена 2500 долара за тройунция“, отбелязва той.

Според Баведжа тези модели пропускат още два фактора. Първият засяга начина, по който инвеститорите защитават портфейлите си, когато акциите и облигациите започнат да се движат в една посока.

„През инфлационния период от последните пет години облигациите често не успяваха да осигурят защита срещу риска при акциите. Златото, от друга страна, като цяло осигуряваше по-добра диверсификация за портфейли с голям дял акции“, пише стратегът.

По данни на Световния съвет по златото индивидуалните и институционалните инвеститори все още държат в злато едва 3% от финансовите си активи. Баведжа вижда в това значително пространство за увеличаване на вложенията, но посочва и условията, които биха върнали предимството на облигациите.

„Когато инфлацията и нейните колебания в крайна сметка намалеят, корелацията между облигациите и акциите може отново да стане отрицателна. Тогава инвеститорите може да предпочетат облигациите за диверсификация пред златото, което не носи текущ доход. Но още не сме стигнали дотам.“

Според Баведжа златото печели и от растящите тревоги за американските държавни финанси. Инвеститорите искат допълнителна доходност за риска да дават пари назаем на САЩ за години напред. UBS следи тази надбавка, защото тя се превръща във все по-важен фактор за цената на златото.

Баведжа посочва, че американският публичен дълг вече е 32 трлн. долара и вероятно ще се удвои през следващото десетилетие. Естествената последица според него е държавата да плаща по-високи лихви по дългосрочните си заеми. Вашингтон обаче иска да избегне именно това поскъпване на финансирането.

„Как доходността по дългосрочните облигации може да бъде овладяна, докато държавата продължава да поддържа бюджетни дефицити от 6% от БВП при пълна заетост? Една възможност е Фед да бъде убеден да понижи агресивно основната лихва в дългосрочен план, дори ако първо се наложи да я повиши умерено, в съответствие с двете увеличения, които пазарите очакват. И по-ниските реални лихви, и по-високите срочни премии би трябвало да подкрепят златото“, пише той.

Баведжа вижда в САЩ ранни признаци на „фискално доминиране“, при което бюджетният натиск започва да определя паричната политика. Той посочва Япония като държава, в която явлението отдавна е видимо, а валутата е платила висока цена. Според него Франция, Италия и Китай също са изправени пред несигурни фискални перспективи.

Баведжа свързва тези опасения с вече забележима промяна на валутните пазари. Докато инвеститорите преценяват как в крайна сметка ще бъде платена сметката за бюджетните проблеми, те започват да дават умерено, но системно предимство на валутите на държави с по-висок кредитен рейтинг, като Швейцария, Австралия и Канада.

„Никъде обаче тази тенденция не е толкова ясно изразена и не предлага толкова пряка възможност за инвестиция, колкото при златото“, заключава той.