Едната пристига в Пловдив с две си деца, сестра си и двамата си малки племенници, след като войната разрушава спокойния им живот в Запорожие. Другата идва сама, току-що завършила университет, с надеждата да намери място, където да продължи да се развива и да помага на хората. Днес Наталия Артюх и Дария Шкуренко наричат Пловдив свой дом. Макар съдбите им да са различни, и двете са сред хилядите украинци, които след началото на войната са намерили сигурност, подкрепа и ново начало под тепетата.
Наталия Артюх е на 39 години и пристига в България през май 2022 г., само няколко месеца след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Родом е от Запорожие – един от градовете, които още в първите дни на войната са подложени на обстрели.
„От първите дни започнаха ракетите и бомбите. Взех двете си деца, сестра ми взе нейните две деца и заедно дойдохме в България“, разказва тя пред TrafficNews.
Двете жени пристигат сами с четири деца. По онова време децата на Наталия са на 12 и 13 години. Въпреки страха и несигурността, тя бързо осъзнава, че трябва да започне живота си отначало.
Още след пристигането си се насочва към Пловдив по съвет на своя позната. Първоначално обмисля да замине за Пазарджик, където е намерила работа във фабрика, но избира по-големия град с повече възможности.
На 5 май получава временна закрила, а само две седмици по-късно вече започва работа като шивачка. В Украйна е работила в сферата на производството и разработването на обувки, затова професията не ѝ е напълно непозната. Първото работно място обаче се оказва разочарование – два месеца труд без заплащане.
Следват работа в хотел, а по-късно и нова възможност – като социален работник в център за подкрепа на бежанци. От края на 2022 г. Наталия работи в общностните центрове „Втори дом“ и „Компас“, където днес помага на хора, преминаващи през същите трудности, които е преживяла самата тя.
Когато пристига в България, не знае нито дума български. Езика научава постепенно – в разговори с колеги и хората около себе си „Повечето хора не знаеха руски и така започнахме да говорим. Малко по малко научих български“, спомня си тя.
Днес децата ѝ учат в българско училище, а по-голямото вече е в 12 клас. Семейството живее спокойно под наем, сестра ѝ също работи.
„Започнахме нов живот“, казва Наталия. Въпреки това мисълта за Украйна никога не я напуска. Домът на сестра ѝ е разрушен, а макар нейният все още да е запазен, страхът остава. „Разбира се, че искаме да се върнем. Но нямаме къде. А и все още се страхуваме“, признава тя.
За децата обаче Пловдив вече е място на нови приятелства и мечти. Синът ѝ дори не иска да напуска България. „Тук намери приятели, намери и любовта“, усмихва се Наталия.
Много по-различен е пътят на Дария Шкуренко. Тя е от Запорожка област, родният ѝ град днес се намира под окупация. Когато войната започва, Дария е студентка трети курс в Киев, където учи международно право. И въпреки трудностите - завършва образованието си.
„Родният ми град е окупиран и не мога да се върна там“, казва младата жена.
Още преди дипломирането си започва да търси възможности за развитие извън Украйна. Така открива работа в Пловдив и преминава онлайн интервю. Работодателят ѝ изчаква няколко седмици, докато успее да пристигне в България.
От юли 2023 година Дария живее и работи в Пловдив. Тя става част от екипа на Фондацията за достъп до права и работи в общностен център „Компас“, където подпомага бежанци и мигранти с юридическа и социална подкрепа.
Подобно на Наталия, когато пристига, не говори български език.
„В началото общувахме на английски. Колегите ми бяха много сърдечни и добри хора и така адаптацията ми стана по-лесна“, разказва тя.
Днес Дария не крие привързаността си към България. „Пловдив наистина е моят втори дом. Всъщност сега това е домът ми, защото в Украйна вече нямам място, където да живея“, казва тя.
Според нея близките манталитети на българи и украинци също помагат за по-лесната адаптация. „Много обичам българите. Те са добри хора и нашите манталитети са много сходни“, споделя младата жена.
Дария мечтае да продължи развитието си като юрист и да остане в България. Въпреки че признаването на дипломата и последващото обучение изискват време и средства, тя е убедена, че именно тук вижда бъдещето си.
И двете жени отправят сходно послание към хората, които днес бягат от война и търсят сигурност. „Не трябва да се страхуват да започнат нов живот“, казва Наталия.
Дария е убедена, че подкрепата може да бъде намерена, когато човек знае къде да я потърси. „В Пловдив има място като общностен център „Компас“, където хората могат да намерят социална, юридическа и човешка подкрепа. Навсякъде има хора, които са готови да помогнат.“
Двете жени разказаха своите истории по време на събитие, посветено на Световния ден на бежанеца, което се проведе в Пловдив. Тазгодишното отбелязване бе особено символично, тъй като съвпадна със 75-годишнината от приемането на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. – основополагащия международен документ за защита на хората, принудени да напуснат домовете си.
Под мотото „Докато всеки е в безопасност“ събитието събра представители на институции, международни и неправителствени организации. А историите на Наталия и Дария напомниха, че зад всяка статистика стоят истински хора, които не търсят привилегии, а шанс да живеят спокойно и да изградят бъдещето си отново.
Темите на Traffic News
