Над половината от водите на България се губят по трасето преди да стигнат до чешмите на хората, а близо 90 % от тръбите на ВиК аварират. Тези данни изнася доклад на екологичното министерство, който хвърля сянка върху управлението на водните ресурси у нас. Документът, изготвен и публикуван от служебното правителство, разкритикува остро начина, по който действа целия сектор за публично водоснабдяване.

Според МОСВ водната криза, която е обхванала страната ни, се дължи в по-голяма степен на системен проблем, а не сбор от отделни аварии или временни затруднения. От публичните данни става ясно, че почти всички точки на страна са покрити от ВиК сектора, а 99,61% от населението формално има достъп до водоснабдяване.

Зад тази картина обаче стои система, която страда от сериозни дефицити.  Продължават загубите на вода – от подадени 851 млн. куб. м се фактурират едва 338 млн., което означава, че над 60% от водния ресурс изчезва по пътя.

В редица градове на страната загубите достигат критични нива – над 80% в Шумен и Перник, над 70% в Търговище, Хасково и Ямбол. Паралелно с това се отчита висока аварийност и проблеми с налягането.

Този мащаб на загуби вече не се обяснява само с остаряла инфраструктура. Според министър Юлиян Попов става дума за провал в управлението, контрола и базовите дейности по поддръжка и измерване. Проблемът се задълбочава от слабото изпълнение на секторните политики, казват МОСВ и обясняват, че ВиК операторите разписват петгодишни планове за развитие, които в повечето случаи не се изпълняват.

„Практиката показва забавяне, блокиране и неизпълнение. През 2022 г. 7 асоциации по ВиК не са взели решения за съгласуване или връщане на бизнес планове, а през 2023 г. това се повтаря при още 4 асоциации. Паралелно с това ключови цели остават неизпълнени: загуби 60,25% при цел 49%, аварии по водопроводите 88,62 при цел 60, налягане 35,25% при цел 100%, покритие с отвеждане на отпадъчни води 74,88% при цел 75%, покритие с пречистване 66,22% при цел 75%, събираемост 87,36% при цел 95%, ефективност на привеждане на водомерите в годност 9,19% при цел 20%, а ефективност на изграждане на водомерното стопанство 50,31% при цел 90%. Това не е нормално отклонение. Това е слаб управленски капацитет за изпълнение на поети ангажименти и липса на достатъчно последователен контрол върху резултатите“, казват от МОСВ.

Според доклада всички ВиК оператори в страната са отчели 242 351 хил. лв. инвестиции през 2024 г., а общите инвестиции в сектора достигат 532 041 хил. лв.

„Голяма част от тях идват от програми и публични източници, включително 180 837 хил. лв. от ОП „Околна среда 2014–2020“, 33 669 хил. лв. от Програма „Околна среда 2021–2027“, 23 633 хил. лв. от ПРСР, 35 771 хил. лв. от ПУДООС и 15 781 хил. лв. от държавния бюджет чрез МРРБ. Въпреки значителните инвестиции – над половин милиард лева за година – средствата се насочват основно към текущо поддържане, а не към необходимите структурни реформи, които биха имали дългосрочен ефект върху общественото водоснабдяване“, смята Юлиян Попов.

Общият извод е, че ВиК секторът не страда само от остаряла инфраструктура, а от дълбок управленски проблем. Липсата на контрол, прозрачност и реална отговорност  по отношение на водните ресурси на страната води до ситуация, при която системата регистрира загуби, не изпълнява собствените си цели и не осигурява надеждна услуга, макар формално да отчита пълното покритие, се посочва в доклада.

„Климатичните промени не могат да служат като оправдание за натрупаните структурни слабости в управлението“, казва министър Юлиян Попов и допълва, че „без дълбока реформа България ще продължи да губи вода, време и икономически възможности“.