Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя темата за скритото послание на „Кой съм аз?“

Кой е Аз? - Курт Тепервайн - „Самоизцеление” в книгата си задава този въпрос и отговаря: „Въпросът ми -“Кой е аз“ е всъщност уловка. Без значение какъв е бил отговорът ви, той е погрешен. Вие не сте нито едно от нещата, с които се идентифицирате.

Кой е Аз всъщност?

Кой съм аз? - Естествено не сте тялото. Вие имате тяло. Когато стоите пред огледалото, си казвате – „Това е моето тяло“. Тоест трябва да има някой, който да може да го каже. Тялото си има „стопанин“, то не може да направи само такова изказване. Вие не сте и душата си. Не сте и желанията си. Вие имате намерение, което се опитвате да реализирате чрез волята си. Но вие сте този, който го реализира. Вие не сте разумът си. Вие сте този, който го използва, който мисли, мислителят. Разбира се, вие не сте и душевността си. Вие имате душевност. Вие сте този, който чувства чрез инструмента душевност.

Кой сте вие всъщност? Отговорът може да бъде само един: Съзнание!

Въпрос на гледна грешка

Кой съм Аз, дали не съм въпрос на гледна точка? Предполагам, че моята "грешка" са опитите да провокирам вашето подсъзнание, да съдействам активирайки мисловната дейност, а не роботизираната. И, кое мислите е най-странното ? Това е, че повечето люде се насочват към онези себеподобни, които казват, кое Да, и кое Не. Бих могъл да изложа лично мнение при поискване, ала да поставям себе си на пиедестал като духовен водач, уви - не си струва.

Не разговарям с Бог бидейки негов посланик и да изпращам мними послания. Не съм от онези "Аз съм", защото аз всъщност не знам кой съм, знам само, че съм обикновен човек, който търси Светлината сред себеподобни. И също като Диоген се разкарвам духовно гол посред бял ден из чаршията за да открия лудите приличащи на особата ми като мислене. Тогава с тях палим факли през деня със словата - "Търсим нормални хора". Искаш мнението ми - Моля, заповядай! И все пак това е моето мнение неангажиращо ничие друго. Всичко останало е въпрос на гледна Грешка.

Кой остава там?

Димитър Божанов пише: „Ти не си името си, не си професията си, не си колата, която караш, нито къщата, в която живееш. Ти не си социалния си статус и не си дори историята, която разказваш на хората, когато им обясняваш кой си. Ти си отвъд това. Ти си наблюдателят, създателят на всички обстоятелства в живота си, но не си самите обстоятелства. Представете си за миг, че нямате име. Кой остава там? Кой стои зад това неопределено не социализирано същество без име. Пак ли си ти? Разбира се!

Това е и моята тайна. Аз не се идентифицирам с външните проявления на егото. Аз просто съм. Тази гледна точка ми дава възможността да избирам свободно и необвързано измежду всички онези неща, които искам да правя и искам да бъда.„

Ако не преживееш болката, раздяла, загуба и прочее , то тогава , как ще разбереш самата радост. Да, болката е Мост към отсрещният бряг на Надеждата, когато стъпим на този бряг трябва да се Адаптираме, да намерим хижата в сърцето си - Радостта. Питате ме на личен, дали страдам - може би да, може би не. Болката се причинява от някой, по един или друг начин, ала ние сме онези, които ще трябва да преодолеем тази болка . Просто приемете Човека такъв, какъвто е и се адаптирайте в мъглата наречена - Живот…

 

Изготвил и подбрал за вас - Красимир Куртев - Doctor Honoris Causa, езотеричен анализатор. Международен експерт по езотериката на минерали и кристали и правилното хармонизиране.