Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е пропатувало целия свят и носи духа на старите дестилерии. То има дълга, дори необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.
Ще отговорим на някои основни въпроси, ще се запознаем повърхностно с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за превзети дегустатори със „знам всичко по въпроса” поведение. Рубриката ни е изцяло любителска и за забавление. А и истинските любители на уискито винаги искат да научат нещо ново и да споделят вече наученото с други. Приятно четене и наздраве!
Започнахме от първите сведения за кехлибарената напитка, разгледахме най-важните събития, свързани с нея, посочихме различните видове… Време е да си ви разкажем и как се пие уиски.
"Уискито, досущ като красивата жена, изисква признателност. Първо се възхищавате, после отпивате." - Харуки Мураками
Подобно на виното, изисканият вкус и познаването на доброто уиски е знак за солиден социален статус. За начинаещите в консумирането му има няколко основни неща, с които трябва да се запознаят. Спазвайки основните правила за консумация на уиски, не само ще се възползвате максимално от богатия букет на вкусове, аромати и преживявания, които предлага, но и ще покажете класа, стил и изтънченост, и ще се отличите като ценител на течното злато.
"Whiskey“ и "whisky" са две различни неща. Когато видите в надписа „e”, трябва да знаете, че държите пред себе си уиски от Шотландия, тоест скоч.
Зависимост от храната, която сте консумирали преди и по време на дегустацията, ще усетите различни аромати. Те могат да варират от шоколад, смокиня, цветя, ванилия и дори дим и йод. Специалистите препоръчват поне два часа преди дегустацията да не са яли нищо, за да не се променят и вкусовите ви рецептори при допира с уиски. Важно е 2-3 часа преди дегустацията да не ядете, което ще ви даде възможност да се насладите максимално на вкуса на уискито.
Необходимо е също да изберете добре времето за дегустация. Сетивата са най-предразположени към това до обяд. Ако желаете да дегустирате, а не да се напивате, то добре е да го сторите в първата половина на деня.
Можете да следвате простото шотландско правило: „sight, smell, swish, swallow, splash", което би могло да се преведе като правилото на петте „п": „погледни, помириши, поеми, погълни, пръсни". Първо оценете цвета, макар силата и вкуса да не зависят много от това. В бъдеще обаче ще пълнотата си пред обонянието ви.
Можете да откриете най-различни оттенъци в аромата на уискито - от бонбон, смокиня, ванилия, шоколад, цветя, слама, дим и трева. Понякога ще има оттенък на ново или старо дърво, маслинов привкус, а също на малц или на сено. Отпийте глътка и я задръжте в устата си, нека покрие езика ви и всичките му рецептори. Преглътнете и оценете вкуса, който оставя след себе си.
Вода и лед се добавят само в някои видове уиски. Тези, които съдържат над 50% спирт професионалните дегустатори дори препоръчват да бъдат разреждани. Ако вкусът на уиски е твърде силен за небцето ви, рискувате да намразите напитката и да не я оцените подобаващо. Примесено с Кола, уискито придобива американски характер. Ако искате да се впишете в бизнес среда обаче, този вариант на разреждане е силно непрепоръчителен. Няколко капки вода или сода са допустими, както и бучка лед, но не повече. Шотландците обаче биха се обидили, ако им предложите кола, тъй като това е американският маниер на пиене на уиски.
Осигурете си и бял фон, на който да можете да оцените чистотата и цвета. Последното нещо, което трябва да подготвите, преди да започнете процеса на опитване и оценяване на уискито, е вода.
Въпросът с водата е доста деликатен. Налейте около 25-30мл (един пръст) в чашата, надигнете я срещу светлината или срещу белия фон, който сте приготвили полюбувайте се на цвета, плътността и чистотата. Повечето хора считат, че уискито е течност със меден цвят. Всъщност не е така. Уискито е безцветно, също като джина и водката, но понеже, за разлика от тези питиета, то минава през процес на отлежаване, крайният потребител се наслаждава на наситен златен цвят. Няколко са главните фактори определящи цвета – времето на отлежаване, размер на бъчвата, предишно предназначение на бъчвата (за отлежаване на шери, порт, Мадейра) и брой на пълнения на бъчвата (дали уискито е от първо, второ, трето и т.н. пълнене). Обикновено се счита, че по-тъмният и наситен цвят е следствие от продължително отлежаване на уискито, което не винаги е така. Фактори като големината на бъчвата и брой на пълненията оказват силно влияние
Като определите цвета, развъртете чашата, така че уискито да се разлее по вътрешните стени и наблюдавайте как след това се стича обратно към дъното. Малките ручейчета, които капчиците образуват се наричат “краката” на уискито. От плътността на краката се определя и плътността на уискито. При старите уискита краката са по-дълги, което значи, че отнема повече време на уискито да се уталожи обратно на дъното на чашата. Това е така, защото старите уискита се отличават с по-голям визкозитет.
Следва процеса по подушване на уискито. Но бъдете внимателни с тези, на които алкохолното съдържание не е било намалено преди бутилирането (така наречените cask strength). Те могат да достигнат до висок процент алкохол и ако не внимавате могат временно да приспят усещането ви за мирис. Ако установите, че алкохолните пари са прекалено силни, си дайте почивка от няколко секунди, вдишайте дълбоко чист въздух и отново се впуснете в подушване. Твърде възможно е ароматите на уискито да са “затворени” от прекалената концентрация на питието, затова добавете малко вода.
Добре е да отпиете от уискито, още преди да сте го разредили и след като сте го помирисали първоначално. Поемете малка глътка и я задръжте на езика си, след което надигнете езика си и го допрете в небцето. По този начин уискито ще се разлее и ще обгърне целия ви език, изпълвайки същевременно устата ви, създавайки особено усещане наречено mouthfeel. Задръжте така за момент и преглътнете бавно, така уискито ще влезе в контакт с всички рецепторни зони на езика ви – сладко, солено, кисело и горчиво. Тази фаза е много важна, защото впечатленията, оставени след подушването, ще се подсилят и ще можете по-точно да определите как сте усетили уискито. Точно поради тази причина е добре да оставите чашата настрана за няколко минути, давайки си почивка и позволявайки на уискито да се доразвие. Ако имате капак за чашата, е добре да го сложите. Като се върнете към уискито, с радост ще откриете нови аромати и вкусове, които преди това са ви убегнали.
Езикът ви ще открие елементи на тръпчивост и острота в питието. Реакцията на останалата част на устата ви ще определи качества като гладкост, грубост, плътност и вискозитет. В някои уискита могат да се усетят мазни или пресищащи елементи, но това не винаги е неприятно. Запомнете, винаги да оставяте уискито да се “разходи” из устата ви, за да може да остави своя отпечатък.
След като приключите с уискито, единственото, което остава в устата ви, е завършекът (finish). Той често се определя от тежките и бавни аромати, които често остават на заден план, но са последните, които напускат уискито, след прибавянето на вода. Все пак силни и резки вкусове, както и характеристики като плътност, визкозитет или някои мазни елементи, могат да присъстват в завършека, дори и няколко часа след пиенето. Ако не запишете впечатленията си от уискито в момента на пиене, рискувате да се повлияете силно от завършека. Добре е също така да прекарате няколко дни на едно и също уиски, връщайки се към него всяка вечер и откривайки нови аромати – ще се изумите, колко много неща сте пропуснали в първите опити или как някой определен вкус, стоял заключен в съзнанието ви, изведнъж излиза наяве и вие сте способни да му дадете име. В интерес на истината ще откриете, че наименоването на аромати, вкусове и други характеристики, съвсем не е проста работа, но е нещо, което лесно се усвоява с времето и натрупания опит.
Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.
Още от категорията
Грешките, които правим на интервю за работа
Всичко за киселините за кожата на лицето
Стречинг упражнения за по-добър сън
Акценти
Темите на Traffic News
