Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е пропатувало целия свят и носи духа на старите дестилерии. То има дълга, дори необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.

Ще отговорим на някои основни въпроси, ще се запознаем повърхностно с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за превзети дегустатори със „знам всичко по въпроса” поведение. Рубриката ни е изцяло любителска и за забавление. А и истинските любители на уискито винаги искат да научат нещо ново и да споделят вече наученото с други. Приятно четене и наздраве!

Ще прекъснем за кратко периодизацията, която започнахме в предишната статия, за да разгледаме някои от споменатите вече водещи събития. Едно от тях е създаването на първата дестилерия.

... даже времето от годината, в което произвеждат уискито, оказва влияние на вкуса. - Иън Банкс

 

Дестилерията Бушмилс е тук от 400 години и продължава да се развива 

По протежение на суровото северно крайбрежие на Ирландия, където арктически бури бушуват срещу назъбените скали и където свежите води на река Буш прорязват вулканични скали, поколения предават древна дестилационна традиция. Дестилерията се намира в окръг Антрим и районът е пряко свързан с нея.  Според една история, още през 1276г., един ранен заселник, наречен сър Робърт Савидж от Ардс, преди да победи ирландците в битка, укрепи войските си с „мощна капка от водата на живота”.

История

Бушмилс е най-старата лицензирана уиски дестилерия в света, с издаден лиценз за дестилиране през 1608г. Повече от 400 години поддържа древната традиция на уискито. Изкуството на ръчно изработените, тройно дестилирани, гладки и меки уискита се предава от поколение на поколение. Самата компания The Bushmills Old Distillery Company е създадена през 1784 от Хю Андерсен.

През годините претърпява много „постни” периоди и затваря на няколко пъти. В официалните регистри няма данни дестилерията да е работила нито през 1802, нито през 1822г. През 1860 г. търговец на спиртни напитки в Белфаст на име Джейм Макколган и Патрик Кориган купуват дестилерия. През 1880 г. те образуват дружество с ограничена отговорност. През 1885 г. оригиналните сгради  са унищожени от пожар, но дестилерията е бързо възстановена. През 1890 г. параход, собственост и експлоатация на дестилерията, SS Bushmills, направи първото си пътуване през Атлантическия океан, за да достави уискито  до Америка. Завладява Филаделфия и Ню Йорк, преди да се насочи към Сингапур, Хонконг, Шанхай и Йокохама.

Началото на 20 век, САЩ е много важен пазар. Сухият режим в Америка през 1920г. нанася голям удар върху индустрията на ирландските уискита, но дестилерията успява да оцелее.  Уилсън Бойд, директор по това време, предвижда края на Сухия режим и подсигурява голямо количество уиски на склад, готово за износ. След Втората Световна война е закупена от Айзък Улфсън, а през 1972 е поета от Irish Distillers, контролиращи целия пазар на ирландско уиски в този период. Но през 1988  Irish Distillers са закупени от френския производител Pernod Ricard.

През юни 2005 г. дестилерията е закупена от Diageo за 200 милиона британски лири. Diageo обявяват голяма рекламна кампания, за да си възвърнат името на Bushmills.

През май 2008 г. Банката на Ирландия издава нова серия стерлингови банкноти в Северна Ирландия, като всички показват илюстрация на дестилерията  от лицевата страна, замествайки предишните серии от банкноти, които изобразяваха Университета на Кралица в Белфаст. Изображенията на сградите отзад имат вид на спретнати ирландски вили, варосани и блестящи на слънчева светлина.

През ноември 2014 г. се съобщава, че Diageo е изтъргувал марката Bushmills с Jose Cuervo в замяна на 50% от марката текила Don Julio.

Планиране в бъдещето

В наши дни на територията на дестилерията кипи усилена работа. Не само, защото производството е непрекъснато, 24/7.  А и заради доста мащабните планове на компанията за разширение.

То включва изграждането на още една сграда, напълно идентична с оригиналната и като архитектура, и като функции. И още нещо: отварянето на нови складове за отлежаване, като всеки от тях би трябвало да побира около 20 000 барела.

Особености

Една от особеностите на ирландското уиски е тройната дестилация. Тя е и определяща за вкуса. В случая с Бушмилс, по-мекият вкус на дестилата се дължи на високият казан с тънки и дълги вратове. Но да не забравяме и отлежаването! Що се отнася до бъчвите, има приблизително 350 000 от тях, които отлежават в складовете, като преобладаващите са от шери и бърбън.

А серията на 19-годишния Бушмилс, дори отлежава по 2 години на остров Мадейра. Любопитно, нали!

Може да ви се струва, че ви засипваме с факти, но е важно да бъдат споменати. И всеки един от тях е дал своя дял във формирането на дестилерията като историческата фигура.

Все пак е оцеляла над 400 години. През годините е търпяла пожари, войни, Сухия режим в САЩ и наказателни мита и данъци от правителства, които искат техния дял. Тя е единствената действаща дестилерия за уиски, останала в Северна Ирландия.

А хилядите идеално подредени бъчви от шери, правят мястото да изглежда като склад на корабостроителница.

Навсякъде се носи онзи топъл аромат на далечното минало, запазен и до днес.

Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.

История на уискито: Древната напитка, която за келтите била „вода на живота"Вижте любителската ни рубрика за еволюцията на кехлибарената напитка