Античният театър в Пловдив рядко е виждал подобна гледка. Във вторник вечерта хилядите зрители, изпълнили древната сцена, не бяха просто публика на концерт. Те се превърнаха в активни участници в един мащабен пърформанс, режисиран от Иво Димчев – артист, който отдавна отказва да се побере в рамките на традиционното музикално шоу.

След успеха му в телевизионния формат „Като две капки вода“ интересът към Димчев достигна нови висоти и това ясно си пролича в Пловдив. Макар че през последните години той неведнъж е гостувал в Plovdiv Event Center, този път мащабът беше различен. Античният театър се оказа  тесен за ентусиазма на почитателите му.

Още от първите минути стана ясно, че вечерта няма да бъде обикновен концерт. Певецът, хореограф, визуален артист и пърформър непрекъснато търсеше контакт с хората пред сцената, превръщайки ги в част от спектакъла. Още в началото помоли някой да му даде ръчен часовник, защото е забравил неговия в хотела, а не можел да пее без часовник. След това заяви, че ще редува балади и мръсни песни, за да има баланс. Златни помпони полетяха из амфитеатъра, зрителите пееха заедно с него, изпълняваха зададени от него „упражнения“, а границата между сцена и публика постепенно изчезна. Димчев посъветва публиката да не се притеснява, тъй като римският театър е виждал далеч по- страшни неща. 

Димчев не изневери на репутацията си на провокатор. През цялата вечер той предизвикваше аудиторията с характерното си чувство за хумор, двусмислени закачки и песни, които балансират между абсурда, иронията и откровената провокация. Вместо смущение обаче, реакцията беше една – смях, аплодисменти и пълно отдаване на случващото се.

Любопитно беше и друго – въпреки очакванията, сред публиката не преобладаваха младите хора. По-голямата част от зрителите бяха на средна възраст, а жените видимо доминираха в амфитеатъра. И може би именно това обясняваше атмосферата на вечерта – усещането за публика, дошла без предразсъдъци и готова да се забавлява.

На сцената Иво Димчев беше заедно със своя бенд, а музиката се преплиташе с визуални ефекти, танц и импровизация. Успя да смени няколко пъти прическата си, като всеки път се консултираше с публиката дали му отива. Всеки следващ момент изглеждаше непредвидим, което държеше вниманието на зрителите повече от два часа.

„Има ли рецепта за успешно шоу?“ – шегуваха се част от присъстващите, припомняйки популярната „рецепта за баница“ на Димчев. Ако има такава рецепта, вероятно основната ѝ съставка е именно това, което се случи на Античния театър – непрекъснатото взаимодействие с публиката. Хората обичат да бъдат част от спектакъла, а не само негови наблюдатели. А в края на шоуто 80 зрители се превърнаха в артисти, след като Димчев ги покани на сцената и им даде ленти, с които да танцуват. 

И точно затова концертът на Иво Димчев трудно може да бъде описан само като музикално събитие. Той беше празник на ексцентричността, свободата и способността на един артист да накара няколко хиляди души едновременно да пеят, танцуват и да забравят за условностите поне за една вечер.