Няма да забравите, нали? Вече почти 4 десетилетия в началото на есента връщаме стрелките с час назад, за да мерят денонощието по астрономическото време. Биочасовникът понася тази процедура по-леко, отколкото спринтирането с час напред в края на март, за да догони лятното часово време.

И ето, че дори на чиновниците от Брюксел танцът напред-назад им омръзна и с демократичен жест предложиха народонаселението на всяка страна само да реши дали да скочи с час напред, без да се връща назад, или въобще да се откаже от подскоците.

Само 4,6 от общо над 510 милионното население участва в допитването – това бе обявено за рекордна активност в онлайн сондажите на територията на ЕС. Все пак резултатът е доста скромен, отзоваха се над 3 милиона германци, а приносът на другите нации си е направо символичен. Като нашия например.

Дадоха мнение 17 000 български граждани в съотношение 51:38:11% (лятно часово време – астрономическо – неутрални).  „Зимната“ провинция се оказа по-малобройна от „лятна“ София и на тази база социолозите биха могли да направят цял поменик от изводи. 

А предметът на допитването по своята логика не подлежи на разномислие. Дори военновременна Германия, въвела през 1916 г.  за 5 месеца от началото на май до края на септември лятното часово време, съзнава безсмислието и вредността му през останалата част на годината и го отменя. Сега вече е напълно ясно, че играта с часовника носи пренебрежимо малка икономическа изгода пред лятото и никаква през зимата. Остава влиянието върху съвършената биологична машина – ЧОВЕКА.

Известно е, че светлината е жизнено необходима за организма – не по-малко от храната и въздуха. Нощната смяна е в канцерогенния списък на Световната здравна организация от 2007 г., но е неизбежна необходимост. Повечето от Хитлеровите генерали са били „сови“ и са работили през нощта. Сега милиони труженици влизат в деня като „чучулиги“. Да, и за „совите“, и за „чучулигите“ дългоденствието на юни-юли е еднакво приятно, но „когато сняг забръска“, има декември-януари. Тогава краят на безкрайната нощ се превръща в тегоба - не само за подрастващите и родителите им.

А природата си знае работата. Може би скандинавците биха предпочели безсезонието, топлината на вечното лято и равноденствието на екваториалната зона. Да, но тъкмо тя е най-слабо населена поради високата влажност на въздуха, гръмотевичните бури, насекомите, паразитите. Ние пък няма какво повече да искаме от умерения пояс и наложените от него ритми. Така че „нека да е лято“ си остава просто отпускарски блян. Да, естествено е, че черноморската ни граница на изток замръква по-рано от западната, но не можем да въведем различно време за всяка област поотделно. Провинцията отдавна се е примирила, че има софийски заплати, но все пак часовниците на столичани показват провинциалното време.

Би трябвало да имаме готовност Брюксел еднолично да превърне лятното часово време в мирновременна принуда. Възможно е целесъобразността да бъде предпочетена през естеството. Няма да стане румънецът на Дунав мост да мърда стрелките с час напред, а като пресече границата ни с Гърция, да ги бута пак назад. Следователно само в Брюксел ще се реши дали да останем трайно на астрономическо време според утвърдените зони, или да се фиксира лятното.

А сега актуалното: Тази зима ще я караме астрономически. Другата – ще видим.

Лятно или зимно часово време? Кое избраха пловдивчани и кое ще избере България? СНИМКАСпоред представително проучване 48% от българите предпочитат зимното, т.е. астрономическото време

Няма лятно и зимно, има астрономическо време! Пък и не сме във война, нали?Можем ли вечерта да спечелим онова, което сме загубили сутринта?