На дъното на "хранителната" верига с минимална заплата от 510 лева бруто, т.е. 395 лева и 75 стотинки чисто - такава е съдбата на бъдещия служител на така отговорната служба "инспектор" в Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, в териториалната ѝ дирекция в Пловдив.

Човекът, който ще трябва да разследва магистрати, властимащи и други институционално занимаващи се люде, трябва да има минимум магистърска степен, т.е. да е инвестирал не малко времеви и паричен ресурс в своето образование, за да заеме поста. Това може да се разглежда и като условия за финансова стабилност на кандидатите, предвид че престижната служба ще ги дарява с по 400 лева на месец, От това може да се заключи, че те трябва да имат някой богат вуйчо в Силициевата долина или шеф на швейцарска банка. Освен това претендентът трябва да бъде икономист - все пак ще му се налага да пресмята житейки уравнения от типа на "Aко официално ми плащат по 400 лева, а аз изкарам от джоба си 600, защото толкова струва да си платя сметките и храната, то какъв съм аз? Корумпиран?".

Още една сметка "за висшисти" показва, че ако двама родители с едно дете са заети в държавна служба с такава заплата, то семейството ще живее под прага на бедността. Линията на бедността за 2019 е определена на 348 лева, а така формираните 792 лева, разделени на три члена на домакинството, правят точно по 264 на човек.

Но иначе въпросният служител ще бъде натоварен с нелеката и обществено значима задача да следи за корупционни практики и да контролира длъжностни лица срещу злоупотребата с положение с цел лично облагодетелстване. В една паралелна реалност може би ще се намери кандидат с доблест и морални принципи, който като същински Дон Кихот ще брани с доспехи за 400 лева законността. В нашата /българска/ реалност обаче властимащият, който разрешава проблемите с цифри, ще се сдобие с един нископлатен стожер-роб, на който ще заплаща данък спокойствие в не по-голям размер от заплатата му, тъй като икономическата логика налага така. Или пък в КПКОНПИ са намерили някакъв друг начин да стимулират служителите си, за да не попадат в подобна корупционна зависимост. 

На фона на романтичния приказен сценарий за неподкупният контрольор, се натъкваме на злободневно, тривиално и съвсем достоверно противоречие - принципите са си принципи, но сиренето е с пари. А както знаете Веспасиан, който наредил да се събира такса за ползване на тоалетните, е произнесъл и друга знаменита сентенция: Pecunia non olet или "Парите не миришат". 

По-обидното за българите - в случая хората, търсещи работа в Пловдив, е че позицията на инспектор към корупционното бюро е една от най-ниско платените позиции на пазара на труда. Търсят се шофьори за 1350 лева, продавачи с възнаграждение до 1135 лева, но съвсем обидното е, че заплатите на общите работници с ценз начално образование започват от 650 лева. 

Парите може и да понамирисват, но все ще се намери някой да ги изпере. 

И ако все пак нямате професионална книжка и не сте IT -специалист, ви предлагаме да се ориентирате към позициите в магазина или сладкарницата, които гарантират поне физическото ви оцеляване.