Илияна Йотова влиза в историята като първата жена, спечелила президентски избори в България. След близо три десетилетия политическа кариера, преминала през Народното събрание, Европейския парламент и президентската институция, тя достига до най-високия държавен пост с убедителна преднина пред Андрей Гюров според паралелните преброявания от балотажа на 1 ноември.

Пътят ѝ към „Дондуков“ 2 обаче започва далеч от политиката – в Българската национална телевизия, където през 90-те години е сред разпознаваемите журналистически лица. Следват десет години в ръководството на комуникациите на БСП, три мандата в Европейския парламент и близо девет години като вицепрезидент на Румен Радев.

Всъщност Йотова вече е вписала името си в историята на президентската институция. На 23 януари 2026 година тя става първата жена президент на България, след като Конституционният съд прекратява предсрочно правомощията на Румен Радев заради подадената от него оставка. Девет месеца по-късно получава възможността да затвърди позицията си чрез пряк избор от гражданите.

От френската гимназия до Българската национална телевизия

Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 година в София. Завършва Девета френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а впоследствие и специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във френското Национално училище по администрация (ENA) и в Центъра по европейски науки в Страсбург.

Професионалната ѝ кариера започва в журналистиката. Между 1990 и 1997 година работи в Българската национална телевизия като репортер, редактор и водещ. Впоследствие достига до директор на дирекция „Новини и актуални предавания“.

Това е периодът на бурните политически промени след 1989 година, когато националната телевизия е един от основните източници на информация за българското общество. Именно в тази среда Йотова натрупва опит в публичната комуникация, който впоследствие се превръща в съществена част от политическата ѝ кариера.

Десет години в БСП и първи стъпки в парламента

През 1997 година Йотова напуска журналистиката и преминава към политиката, като поема ръководството на пресцентъра на Българската социалистическа партия. Остава на този пост до 2007 година.

През 2000 година става член на Националния съвет на БСП, а през следващите години постепенно се издига в партийната йерархия. Избрана е за заместник-председател на столичната организация на социалистите, а през 2012 година влиза и в Изпълнителното бюро на партията.

Първият ѝ парламентарен мандат започва през 2005 година, когато става народен представител в 40-ото Народно събрание. Това е времето на управлението на Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, начело с премиера Сергей Станишев.

Като депутат Йотова оглавява българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията и е заместник-председател на парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Десетилетие в Брюксел и Страсбург

През 2007 година, непосредствено след присъединяването на България към Европейския съюз, Илияна Йотова става евродепутат. Това поставя началото на близо десетгодишен период в европейската политика.

Тя е част от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент и последователно участва в три парламентарни мандата.

Работи по теми, свързани с гражданските свободи, правосъдието, вътрешните работи, миграцията и сигурността. По време на втория си мандат става заместник-председател на специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари.

През третия си мандат е избрана за заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Участва в европейските дебати за бежанската криза, защитата на външните граници и миграционната политика.

Сред дейностите ѝ е и изготвянето на доклад на Европейския парламент за Черно море и рибарството в региона.

Европейският период утвърждава Йотова като политик с международен опит, но същевременно тя запазва силните си връзки с българската левица.

Два мандата до Румен Радев

През 2016 година Илияна Йотова прави следващата голяма стъпка в политическата си кариера. Тя е избрана за кандидат за вицепрезидент в тандем с генерал Румен Радев, който дотогава е командир на Военновъздушните сили.

Двамата са издигнати от инициативен комитет с подкрепата на БСП и печелят президентските избори срещу кандидатите на ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Манушев.

На 22 януари 2017 година Радев и Йотова встъпват в длъжност. Пет години по-късно, през ноември 2021 година, двамата печелят и втори мандат.

Като вицепрезидент Йотова получава делегирани правомощия в областта на българското гражданство, убежището и помилванията. Една от основните теми в работата ѝ стават българските общности зад граница, съхраняването на езика, културата и връзките им с родината.

За разлика от редица свои предшественици на този пост, тя поддържа и активна публична политическа позиция, като коментира действията на правителствата, икономическата политика и международните отношения.

Едно от решенията ѝ, предизвикали широк обществен отзвук, е помилването на бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева през юли 2025 година. Решението среща както одобрение, така и критики, включително обвинения, че има политически мотиви.

В политически план Йотова остава тясно свързана с Румен Радев, но през годините изгражда и собствен публичен профил. Двамата многократно са се оказвали в противоречие с ръководствата на БСП, въпреки че именно социалистите имат важна роля за първоначалното им издигане.

Неочакваният път към президентския пост

На 19 януари 2026 година Румен Радев обявява, че подава оставка като държавен глава, за да се включи пряко в парламентарната политика.

Четири дни по-късно Конституционният съд прекратява предсрочно правомощията му и съгласно Конституцията Илияна Йотова поема президентския пост до края на мандата.

Така тя става първата жена държавен глава в историята на България. За разлика от предишните президенти, които достигат до поста чрез пряк избор, Йотова първоначално го заема по силата на конституционната процедура за приемственост.

Следващата стъпка е кандидатурата ѝ за редовните президентски избори през октомври 2026 година. Този път Йотова се явява като кандидат за президент, а не за вицепрезидент. Нейният партньор е генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.

Кандидатурата е издигната от инициативен комитет, в който участват представители на политическия, обществения и културния живот.

На първия тур на 25 октомври Йотова и Вълчев печелят първия тур с 3% разлика от Гюров и Кандев, а седмица по-късно печели убедително балотажа с близо 20% преднина.

Исторически избор и предизвикателства пред новия мандат

На 62 години Илияна Йотова достига до най-високия държавен пост след кариера, преминала през почти всички основни нива на политическото представителство – партийно ръководство, национален парламент, европейски институции и президентство.

Изборът ѝ има и историческо значение. България, която досега не е избирала жена за президент чрез пряк вот, е на прага да направи това за първи път.

Наред със символиката обаче пред Йотова стоят и редица политически въпроси. Сред тях са отношенията между президентската институция и изпълнителната власт, външнополитическите позиции на България, войната в Украйна и съхраняването на общественото доверие в институциите.

Политическата ѝ биография е неразривно свързана с БСП и Румен Радев, което поставя и въпроса доколко в новия си мандат тя ще продължи политическата линия на своя предшественик и къде ще потърси собствен път.

Безспорно е едно – след близо три десетилетия в политиката Илияна Йотова достига до исторически момент не само в личната си кариера, но и в развитието на българската президентска институция.