На 1 ноември Българският Червен кръст отдава почит на народните будители — пазителите на духовността, знанието и националната памет. Сред тях са и личности, свързали просветителското си дело с мисията да помагат на страдащите и да възпитават в съпричастност.

В историята на БЧК се срещат имената на възрожденци, духовници, лекари, общественици, дарители и милосърдни сестри. Със своя труд и личен пример те изграждат култура на взаимопомощ, създават възможности за образование и утвърждават грижата за човека като обществена ценност.

Сред тях е митрополит Климент — Васил Друмев, възрожденски писател и духовник, първи председател на националната червенокръстка организация през 1885 г. Неговото служение съчетава отговорността към българската книжовност и духовност с организирането на помощ за ранените и болните по време на Сръбско-българската война.

Особено място заема Иван Евстратиев Гешов, дългогодишен председател на БЧК, учен и щедър дарител, оглавявал Българското книжовно дружество и Българската академия на науките. Подкрепата му за науката, образованието и хуманитарното дело оставя трайна следа в развитието на българското общество.

С основите на организираното милосърдие и здравната просвета са свързани и д-р Димитър Моллов и д-р Христо Стамболски. Сред ръководителите и деятелите на БЧК те допринасят за изграждането на сестринското образование у нас — дело, чрез което професионалното знание достига до поколения, посветили живота си на грижата за болните.

Ярък пример за единството между просвета и милосърдие е Йорданка Филаретова. Благодетелка и радетелка за образованието на жените, тя участва като милосърдна сестра в Сръбско-българската война. Първата жена, удостоена с почетния знак „Голям Червен кръст“, превръща съпричастността в последователна подкрепа за нуждаещите се.

Екатерина Каравелова също свързва общественото си служение с червенокръсткото дело. Работата ѝ като милосърдна сестра по време на войните и участието ѝ в дейностите на организацията са израз на гражданска смелост и отговорност към човешкото достойнство.

С личната си всеотдайност царица Елеонора, покровителка на БЧК и милосърдна сестра, утвърждава общественото значение на доброволната грижа. Нейната помощ за ранените и болните остава в паметта на поколенията като пример за човечност.

Свои будители има и българското милосърдно сестринство. Анастасия Стоева, Кръстина Пачеджиева и Зафира Христова са сред жените, които като възпитанички, преподавателки и ръководителки на училището на БЧК предават знания, изграждат професионални умения и възпитават в отговорност към страдащите. Техният принос продължава чрез работата на обучените от тях сестри.

Тези личности оставят наследство от знания, създадени институции и спасени човешки животи и променени съдби. Те показват как просветата се превръща в грижа, а личният пример — в сила, която привлича съмишленици.

Днес доброволците и служителите на Българския Червен кръст продължават това дело чрез здравната просвета, обучението по първа помощ, подкрепата за уязвимите хора и възпитанието на младите поколения в червенокръстките ценности.

В Деня на народните будители почитаме хората, които ни завещаха знанието и нравствената сила да бъдем полезни на другия.

Поклон пред будителите на духа и хуманността!