Прокуратурата, ДАНС и Икономическа полиция влязоха при пловдивските превозвачи, но изненадващо изненадани нямаше. Самите босове на транспортни фирми признаха, че отдавна чакат проверката, а обществеността изрази мнение, че е закъсняла. Акцията на разследващите органи дойде след поредица от разследвания на TrafficNews, в които показахме само част от нередностите, случващи се в градския транспорт на Пловдив. Тематично, акцията се случи само ден след срещата между превозвачите и градските власти, в която цареше голямо надлъгване и прехвърляне на топката от едните към другите.
Парите, които изтичат към обществения превоз от общинския и държавен бюджет възлизат на милиони – субсидии, компенсации, разделяне на пари от карти и билети и сложни икономически формули, които показват разлика между приходи и разлики при превозвачите.
Целта на превозвачите е една при това публично-частно партньорства, а именно всички линии да бъдат възможно по-нерентабилни. Причината е повече е от ясна в Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране е заложено, че те се изплащат на нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт. Това означава, че ако една линия се води печеливша, част от приходите за превозвачите ще секнат. Поради това те всеки месец представят отчети на общината, която показва, че винаги са на загуба.
Вчера зам.-кметът Илия Кирчев казал, че Община Пловдив няма представа какви са разходите на превозвачите, но Петко Ангелов го контрирал, че отчетите са публични. Самата формула е изключително сложна, а контролът очевидно е твърде занижен. Обичайно винаги на превозвачите недостигат приходи до пределните разходи, които могат да имат. Например загубата е почти идентична сега и преди 9 месеца, когато бе последното искане на пари, когато горивата бяха с 40 -50 ст. на литър надолу. Самите те признават, че много от линиите нямат кондуктори и шофьорите продават билети. Това реално са разходи надолу, но винаги изникват нови.
Именно това е едно от нещата, които ще търсят разследващите – прикриване на приходи, завишаване на разходи, както и редица други схеми с данъчните закони. Всичко това е следствие на занижения контрол от страна на Община Пловдив и оставянето на превозвачите да тънат в комфорт. Вече близо 2 години Община Пловдив оставя част от превозвачите да правят каквото си искат, а на всичкото отгоре дори им плащат субсидии и компенсации макар грубо да нарушават договора за градския транспорт с автобуси, които нямат право да се движат по улиците. Разследване на TrafficNews показа тези нередности, като оттогава само се говори от ресорните управленци в транспорта без да се взимат каквито и да е мерки.
Нито Златин Велев, нито Тодор Чонов посмя да прекрати договора на Веселин Дошков, първо когато той имаше огромно неизпълнение на част от линиите, както и за пускането на автобуси Евро 3,4 и 5 по линиите, които задължително трябва да са Евро 6.
Въпреки всички неща, които се случват зам.- кметът по транспорт казва „в най-кратки срокове, ако част от субектите не започнат да изпълняват договора, той ще бъде прекратен”. Тези думи Чонов се повтарят от месеци, а „най-кратки срокове” очевидно има друга величина за Чонов, отколкото за стандартната представа за време . Съвсем нормално е, когато постоянно заплашваш някого, а не взимаш мерки, в един момент да спрат да те взимат на сериозно. Така и се случи. Освен това, въпреки че самият Чонов знае за грубото нарушение на договора, той продължава да дава субсидии на въпросните субекти.
Това е другата част на проверката на прокуратурата, чиято отговорност ще се търси от пловдивските управленци.
Виждайки накъде отиват нещата за това, че комфорта им започва се нарушава, превозвачите излязоха с ултиматум – искат единствено да изпълняват курсове от точка А до точка Б и да взимат пари на километър, както е заложен в един от договорите при евентуални бъдещи събития. Те не искат нито да не се занимават с билети, нито със субсидии и компенсации – откъде ще ги вземе Община Пловдив, си е техен проблем.
От друга стана градските власти, които знаят, че нямат полезен ход, се опитват да спасят Тодор Чонов, като направят най-лесното нещото – прехвърлянето на личната отговорност към колективната безотговорност на Общинския съвет. И тук не става дума, че местният парламент е безотговорен, напротив, но съветниците не носят персонална отговорност за решения, които гласуват, тъй като го правят по съвест.
Ако прокуратурата намери нарушения, данъчни престъпления и престъпване на наредбата за предоставяне и контрол на субсидии и компенсации, то единственият правилен ход е искането на оставката на Тодор Чонов. И тук не става дума дали тези проблеми са тръгнали от него, или са наследени, факт е, че той не само не прави никакъв завой за промяна, а още повече задълба, за да затвърди статуквото.
Целият този абсурден казус и състоянието на градския транспорт се дължи на поредица от грешни управленски решения, липса на качества, неглижиране на обществения интерес и не на последно място – личен егоизъм.
Ситуацията твърде много прилича на филма „Спасяването на редник Райън”. Разбира се, трудно е вкарването на персонажа на Тодор Чонов в образа на редник Джеймс Франсис Райън. Въпреки това има допирни точки между двамата. Американската армия е готова на всичко, за да спаси редник Райън, не защото той притежава някакви специални качества, а защото е останал единствен син на своите родители. Така капитанът Джон Милър и седемте негови войници влизат в сърцето на войната в Нормандия, за да спасят редник Райън. Мисията все пак е постигната, а изгубеният войник е върнат на семейството си. Цената обаче е, че почти всички от неговите спасители умират, включително и капитан Милър. Тепърва ще видим колко жертви е готова да даде Община Пловдив, за да спаси ген. Чонов, който може също да е останал единствен на определени настойници.
Темите на Traffic News
