Вучич си отива окончателно. Победата на студентите е изключително категорична. За това говори дори фактът, че той не изчака крайния срок, в който можеше да обяви загубата си, нито предприе действията, за които вече се беше подготвил с идеята да оспори легитимността на изборите. Очевидно осъзнава, че му е необходимо да прекара известно време в опозиция, за да може след това евентуално да се върне във властта. Дълбоко се съмнявам обаче, че това някога ще се случи. Това заяви бившият български консул в Ниш Едвин Сугарев в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“.

По думите му победата на студентската листа в Сърбия е историческо събитие, но отстраняването на досегашното управление не означава автоматично, че страната ще поеме по ясно определен европейски път.

„Почти няма случай в световната практика спонтанно възникнало младежко движение, организирано на изцяло хоризонтален принцип, да успее да отстрани толкова дълго задържала се на власт система. Това се случва изключително рядко. Студентите наистина успяха да променят държавата, макар че им струваше две години усилия“, подчерта Сугарев.

Коментарът му идва след изборите в Сърбия, на които студентската листа сложи край на продължителното управление на Александър Вучич. Според резултатите, представени в предаването, победителите ще разполагат с между 135 и 140 депутатски места, докато досегашните управляващи ще имат около 105.

Сугарев изрази резерви относно възможността политическата промяна да доведе до бързо преориентиране на сръбската външна политика. „Външнополитическата гледна точка на това движение все още не е достатъчно избистрена. Сред студентите има различни хора, с различни виждания и оценки за геополитическата ситуация, в която се намира Сърбия. Докато тези позиции намерят общо русло, ще трябва да наблюдаваме внимателно как ще се развият събитията“, обясни той.

Повод за коментара станаха изявленията на Радомир Саичич, спряган за евентуален бъдещ премиер, който се обявява против налагането на санкции срещу Русия и защитава твърди позиции по въпросите за Косово и Република Сръбска.

„Не се учудвам на оценките му за Косово, защото така мисли голяма част от сръбския народ. Дори да има различно мнение, в този момент той едва ли би си позволил да внесе разцепление в движението. Що се отнася до Русия, това е стара сръбска болка. В Сърбия действително има много силни симпатии към Русия, може би дори по-силни, отколкото в България. Затова не очаквам категорично определяне на страната по отношение на най-важния геополитически проблем в момента - войната в Украйна“, коментира бившият дипломат.

Според него не може да се очаква и незабавна промяна в отношението на Белград към независимостта на Косово. „Трудно бих могъл да очаквам, че Сърбия веднага ще признае Косово. Може би това ще стане с течение на времето, но първоначално ще има сериозни спорове. Самото присъединяване към Европейския съюз вероятно ще бъде поставено на референдум, на който сръбските граждани ще трябва да решат дали искат страната им да стане член. Това няма да бъде лесен избор предвид историческите събития и отношението към Запада“, посочи Сугарев.

Бившият консул направи паралел между събитията в Сърбия и политическите процеси в България след падането на комунистическия режим. „Спомням си времето, когато бяхме част от първите неформални групи, противопоставящи се на режима на Тодор Живков. Докато продължаваше битката срещу него, всички бяхме единни. След това се оказа, че различните хора и формации си представят бъдещето по различен начин. Това е голямата опасност и пред младежкото движение в Сърбия“, предупреди той.

По думите му различията между отделните представители на студентската листа могат да се превърнат в сериозен проблем при формирането на новото управление. „Докато не се избистрят политическите цели на този проект и не стане ясно какво ще остане от него в крайна сметка, разцепленията изглеждат неизбежни. Прогнозирам доста напрегнати дни за бъдещото управление на Сърбия. Но независимо от всичко страната получава шанс да се пребори с остатъците от миналото, които я обременяваха досега“, заяви Сугарев.

Сред обсъжданите имена за министър-председател е бившият управител на сръбската централна банка Деян Шошкич, напуснал поста си след законодателни промени, ограничаващи независимостта на институцията.

„Много трудно бих могъл да го определя като реформатор или консерватор. В крайна сметка един управител на национална банка е длъжен да следва по-консервативна политика. Той е преди всичко икономически подготвен човек и смятам, че досега играе положителна роля, въпреки резервите, които имам по отношение на външната политика на Сърбия“, каза Сугарев.

Той коментира и евентуалната кандидатура на кардиолога Илия Сърданович, който предлага реформа и децентрализация на здравната система, но не определя европейската интеграция като непосредствен приоритет. „Много трудно е да се прогнозира какво може да се очаква от него. Виждаме резерви към европейската интеграция, която според мен би трябвало да бъде поставена на първо място, защото това е бъдещето на страната. От друга страна, той произнесе една от най-радикалните речи след изборите, когато Вучич обяви оттеглянето си. Има реални шансове да стане министър-председател, но каква ще бъде политиката му, можем да съдим едва по бъдещите му действия“, заяви бившият консул.

Като възможна обединяваща фигура Сугарев посочи легендарния баскетболист Деян Бодирога. „Без съмнение той е най-популярната фигура сред хората, които олицетворяват студентското движение. Със сигурност има достатъчно авторитет, за да бъде лидер на тази сложна формация, ако пожелае. Не знам как ще се развие политическата му роля, но при него нямам същите резерви по отношение на Европейския съюз и външнополитическата ориентация на страната“, допълни той.

Според Сугарев една от най-видимите промени след изборите е поведението на медиите, подкрепяли досегашното управление. Той коментира протестите пред телевизия Pink, отношението към изданието Informer и исканията за промени в обществената Радио-телевизия на Сърбия. „Истината е, че Вучич държеше медиите с много стегнати юзди. На практика той определяше всичко - какво да се каже, какво да не се каже, кой е прав и кой не е прав. Оттук нататък очевидно няма да бъде така“, допълни Сугарев.