Личностите бият идеите – това показаха трите поредни парламентарни избори в България, които с много мъка и компромиси успяха да излъчат правителство от третия път. Самото то вече е на ръба на оцеляването, като започна вече търговията на депутати.  Проблем, който изниква почти във всяко народно събрание, когато стане въпрос за оцеляване на управляващите.

През последните години се изговори много как може да бъде пресечено политическото номадство в България, като имаше всякакви предложения и промени на правилника на парламента. Сменянето на имена и забраната за образуването на нови групи реално бе единствено замитане на проблема.

Едно е ясно –  Изборният кодекс, а и Конституцията, трябва сериозно да се пипнат, за да може да няма легално купуване на гласове през трансферирането на народно представители.

Вариантите са два – нова изборна система, или въвеждането на едно не толкова популярно решение в западните демокрации – императивният мандат. Иначе казано – избирателите да могат да отзовават своите избраници. Това обаче в България среща своите трудности.

Партийните листи и мажоритарните системи.

Твърдението, че личностите бият идеите се отнася за България, но в известен смисъл. В голямата си част масовият български избирател гласува за лидерите на съответните политически формации, а близките до тях се възприемат като фон, който има значение, но второстепенно.  Съвсем различен обаче е въпросът  - дали хората имат отношение към спуснатия в тяхната листа водач или кандидат, който получава мандат за Народното събрание.  Повече от ясно е, че 90%  и то в най-добрия случай – не го познават.

И тук идва въпросът с какво право Радостин Василев и петимата отцепници от ИТН, говорят за техните „избиратели”. Спортният министър бе избран от Плевен, където ИТН събра  11 994 гласа. С преференции за Василев са гласували 1025 души, а за вторият в листата – Христинка Иванова – 258 души. За третия в листата Деян Петков, който влезе в парламента на мястото на министъра, гласа си са пуснали 207 души.

„Правото” на Василев и Петков да говорят за „своите” избиратели се свежда едва до 1232-ма души, което е крайно недостатъчно за излъчването и на половин мандат като депутат. Дали Руди Василев би станал депутат без ИТН? Отговорът и тук е реторичен.

Друг от отцепниците – Иво Атанасов е получил 250 преференции от 3311 гласа за ИТН във Видин. Как той ще говори от името на всички свои избиратели?

Моралните измерения на това поведение са извън всякакъв коментар. Фактът е обаче, че оттук- нататък петима народни представители ще правят каквото си искат, въпреки че – хората са гласували не за тях, а за партията, която ги е излъчила.

Спасение ли е мажоритарната система или има и друг начин?

Големите радетели на мажоритарната система бяха именно депутатите от ИТН, като Слави Трифонов неведнъж заяви, че те са в парламента заради нея и другите решения от референдума. Досега обаче не бяха направени никакви стъпки в тази насока.

Както стана дума обаче – лидерите бият всичко останало. Най-показателен бе „мажоритарният” елемент през 2009 година, когато ГЕРБ дойдоха на власт. Тогава във всички избирателни райони бе сложен по един мажоритарен кандидат. Резултатът бе, че тогавашни анонимници от ГЕРБ размазаха професори, икономисти, лекари и други във всички области без ДПС районите.

Другият начин

Императивният мандат – или отзоваването на депутати е сложен  въпрос, който винаги е будил крайни дискусии. Любопитен факт, че такъв в България е имало, но е периоди, в които демокрацията е била фасада, а именно в Конституциите от 1947 година и 1971 година. Тогава отзоваване на депутати де факто е имало, но никога това не се е случвало.

В момента Конституцията обаче изгражда взаимоотношенията между народните представители и  избирателите върху основата на свободния мандат. 

Съгласно чл. 67, ал.1    „Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.  Обвързването със задължителен  мандат е недействително”. В ал. 2  на същия член е записано, че „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения”.  

С тези текстове на практика депутатите, макари избрани от партийни листи, те не могат да се подчиняват на друго, а освен на” своята съвест”. Към това трябва да се добави и текста, че депутатите не се подчиняват на интересите на своите избиратели, а на волята и интересите на  целия народ.

Така въвеждането на императивен мандат в България без промяна на тези текстове в Конституцията не е възможно. Т.нар. свободен мандат е в почти всички европейски страни, които имат пропорционална избирателна система. Там политическото номадство също се среща, но са по-скоро единични случаи.

Великобритания има доста добра система за отзоваване на депутати, но тя се крепи на изцяло мажоритарен вот.  Според британското право, ако 10% от избирателите по списък на даден район съберат подписка за отзоваването на даден член на парламента, то трябва да се насрочат нови избори в дадения едномандатен избирателен район.

България със сигурност има нужда от нова избирателна система – дали е мажоритарна, или пропорционална е въпрос на сериозен дебат и анализ.  Пресичането на политическото номадство и купуването на депутати обаче трябва задължително да бъде един от проблемите, които да се разглеждат. Въвеждането на императивен мандат обаче е нужно,  когато даден депутат реши „да действа” според съвестта си и напусне формацията, от която е избран.  

Истината е, че ИТН подведе своите избиратели, тъй като не направи нито една стъпка за реализирането на идеите им от референдума. Изглежда – те няма да могат да го направят нито сега, нито в следващи парламенти. Тъй като съществуването на формацията в парламентарния живот е под сериозен въпрос.  Петимата напуснали пък ще се къпят в „слава” до края на живота на това Народно събрание, въпреки че са влезли като „пълнежа” на „Има такъв народ”.