Как работят общопрактикуващите лекари в Пловдивска област в условията на разпространяващата се зараза и извънредно положение? Имат ли необходимите предпазни маски и ръкавици и как реагират при съмнение за пациент с COVID-19? TrafficNews потърси за коментар д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив

- Д-р Сотиров, как се справят общопрактикуващите лекари в тази извънредна ситуация?

- Изключително трудно, защото няма осигурени предпазни средства. Дори няма откъде да си купим. В изключително неблагоприятна ситуация сме поставени, при която не можем да си купим предпазни средства, за да се защитим, а трябва да работим. Също така със своя заповед министърът на здравеопазването забрани голяма част от нашите дейности, които носят повече от половината ни приходи, като профилактични прегледи и имунизации. Така от една страна ни е намалено финансирането, от друга, трябва с наши средства да купуваме предпазните средства, чиято цена скочи спекулативно. Спекула има, цената нараства стократно – от 5 ст. маската скочи до 5 лева. Но никой не се бори срещу тази спекула.

Освен това никъде в цивилизования свят не се забраняват имунизации по време на епидемии. Напротив, те тогава трябва да се правят най-много. Единствено България и Русия забраняват имунизациите по време на епидемия. В Германия, Австрия, Франция, Великобритания това не се случва. Защото няма никакъв риск едно здраво дете да бъде имунизирано. Но по някакво остатъчно мислене отпреди 50-60 години имунизациите се забраняват. Както и профилактичните прегледи.

Налага се да работим въпреки пречките, които ни създава Министерство на здравеопазването с необмислените си действия. Ние не сме на заплата. Като частни фирми, всички използваме помещения, за които плащаме наем, ток, вода, заплати на персонала, осигуровки, външни услуги. И когато ни намалят финансирането, с какво да платим всичко това? А за нас не е предвидена помощ от държавата в размер на 60% от заплатата. Тези 1000 лева за медиците, работещи на първа линия, също не се отнасят за нас. Ето, ние сме общопрактикуващи лекари, които се срещаме с болните. Ние сме на предния фронт, но за нас 1000 лева няма.

И аз, и всички колеги постоянно звъним на производители, за да си поръчаме и да си платим лични предпазни средства, макар и на стократно завишени цени, но такива няма. Тъй като сме малки клиенти, производителите не ни осигуряват никакви количества. Отказват даже да ни ги продадат. Принудени сме да се снабдяваме от разни сайтове. Платиш 5 лева за маска и получиш една салфетка по интернет - и това се случва. Така че общопрактикуващите лекари изцяло сме изхвърлени от държавната политика на борба с коронавирусните инфекции. Семейните лекари сме частни фирми и се оказваме единствените частни лечебни заведения, които сме включени като задължени да извършват такива противоепидемични лечебни дейности. Но за нас няма никаква подкрепа от страна на държавата.

- Добра ли е създадената организация относно пациентите, завърнали се от чужбина и проявяващи симптоми за COVID-19?

- Да. Има много стриктен алгоритъм, който общопрактикуващите лекари го разработихме заедно с РЗИ и е съответстващ на всички противоепидемични правила. Когато ми се обади някой контактен, завърнал се от чужбина, или от РЗИ са получили такава информация от границата, го инструктираме по телефона да стои вкъщи, да си измерва температурата, да спазва лична хигиена и да ни информира за състоянието си. Ако състоянието му е добро, след 14 дни този човек излиза от карантината. Ако има температура, втрисане, болки в гърлото и хрема, но без задух, се обаждаме на Спешна помощ, които го транспортират до Инфекциозна болница и по преценка на лекарите там се хоспитализира и изследва. Когато състоянието му се влоши, има задух, кървави храчки, Спешна помощ го извозват със специална линейка и се хоспитализара задължително.  Ако човек се разболее, тогава карантината се удължава до 21-28 дни. След като оздравее, се прави второ изследване, за да се види дали резултатът е отрицателен.

Контактуваме по телефона, тъй като нямаме предпазни средства и няма как да го посетим на място в дома му. Направим ли го, ставаме контактни и трябва самите ние да бъдем изолирани в домовете си, което ще остави пациентите ни без лечение. А всички останали заболявания си съществуват, постоянно идват хора и с инфаркти, инсулти, сърдечно-съдови заболявания. И той не трябва да идва при нас, за да не се среща с останалите пациенти, които са с хронични заболявания, има и възрастни хора. 

Относно противоепидемичните си качества организацията е направена много добре. Работи и на нея разчитаме да ни предпази от заболяването. Лошото е, че на семейните лекари са възложени задължения, без да са обезпечени със съответните предпазни средства.

- Какво е лечението за леките случаи, които стоят у дома?

- Единствено почивка и приемане на повече течности, чай или сироп за кашлица. Няма някакво специално медикаментозно лечение. Ако температурата надхвърли 38.5, едва тогава трябва да се пие нещо за свалянето й. Ако е до 38.5, не трябва да се приема лекарство. Тази температура от 38 градуса организмът я вдига, за да убие вирусите. Това е естественото противовирусно средство на тялото.  

- Има ли опасност за бременните жени?

- Лекари епидемиолози казват, че бременността се изкарва спокойно. Вирусът не се предава чрез плацентата на бебето и те си раждат живо и здраво бебе, без усложнения. Не се предава и чрез кърмата. Ако са в момента на активното заболяване, раждането става чрез секцио. Проблемът е с възрастните хора, тези, които са над 60 години, те са рисковите. При тях с математическа точност се увеличава смъртността – с около 1% за всяка година. Дори и при тези, които нямат хронични заболявания. Младите хора, заразявайки се, ще оживеят, но ще заразят родителите си и ще ги убият. Нали разбирате пред каква дилема сме поставени и общопрактикуващите лекари, които сме незащитени. Ние ще се заразим, ще заразим и родителите си и по този начин ще ги убием. Дали ще убиеш един човек, застрелвайки го с пистолет, или ще го убиеш, заразявайки го с вирус – ти си го убил. В случая аз съм поставен при условия, при които мога да убия майка си, заразявайки я с такъв вирус.  

И дори при тези условия никой общопрактикуващ лекар не е отказал да изпълнява задълженията си. И е недопустимо тези хора, които си вършат работата, въпреки че не са защитени, да ги заплашваш със санкции, съд и затвор, ако не я вършат. Кой отказва да работи – болниците. Видяхте какво стана в МБАЛ „Св. Мина”. Отношението на Здравната каса към нас е неадекватно.