Любовта към историята при проф. Сергей Игнатов започва още от детството му във Видин. Историкът и бивш министър на образованието и науката разказа, че като дете е прекарвал много време около крепостта „Баба Вида“, а част от детството му е минала и в село Арчар, където се намира древният град Рациария.

„В живота нищо не е случайно, но тя дойде с детските ми игри. Аз съм роден във Видин. В ония години ние играехме там в крепостта „Баба Вида“. Укрепленията около „Баба Вида“ започват от първата колония римска“, разказа проф. Игнатов.

„Също така детството ми мина голяма част в село Арчар, където е древна Рациария. И там, дори да минеш по римския път след дъжд, винаги можеш да намериш някаква монета, острие от стрела, защото дъждът отмива горния слой. Моите детски игри са свързани с ходене по антични обекти и намирането на монети“, допълни той пред БиТиВи.

Постепенно, с четенето на много книги, интересът му към историята се задълбочава.

„Към четвърти клас вече знаех, че ще се занимавам с Египет. И Древния Изток, разбира се“, каза проф. Игнатов.

Според него България трудно успява да съхрани богатото си историческо наследство, именно защото то е толкова многопластово и присъства навсякъде около нас.

„Сега, когато имаш много древна история, си заобграден, буквално се спъваш в паметници още от антично време, много трудно, да кажем, успяваме да я запазим. Тъй като тя е толкова много, че както пада дъждът долу, излиза нещо и винаги има нещо, на което не е обърнато внимание“, посочи той.

Проф. Игнатов подчерта, че в България съществува това, което той нарича „жива старина“ – история, която не просто се посещава в музеите, а е част от ежедневната среда.

„Ние живеем тази история. Ние, нашата история, не сме туристи, които отиваме в музея и там да видим някакво камъче, нещо или ако отидем във Великобритания, едно малко изворче, от което са направили огромен комплекс, защото там имало минерална вода и римляните са построили селище“, каза историкът.

„Така че нашата оценка и с този нихилизъм, който имаме, винаги казваме, че не успяваме да я запазим. Но всъщност ние я живеем, тази история. И това е много важно за нас, българите. От древността до наши дни ние абсолютно плуваме в този исторически океан“, допълни той.

По думите му чуждестранни археолози, които са били негови студенти, са впечатлени от богатството, което виждат в България.

Той коментира и въпроса доколко България успява да превърне богатото си историческо наследство в туристическа атракция.

Според него българите ежедневно се докосват до древността и чрез кирилицата.

„С нашата кирилица ние всеки ден сме в дълбоката древност, защото кирилицата се е създала 30 години след глаголицата, по решение на двореца и всъщност тя се основава на тази азбука, която днес наричаме гръцка, като графическа форма“, обясни той.

„Защо? Защото по тези земи гръцката азбука се използва от дълбока древност. Вижте тракийските съкровища, там надписи имаме с гръцки букви. След това в Римската империя преходът от латински към гръцки става през V век тук, по нашите земи“, каза проф. Игнатов.

По думите му туризмът и поклонничеството също са свързани исторически.

„Проблемът с туризма е сложен. Туризмът и пилигримството са свързани. Този религиозен туризъм ние сега започваме да го развиваме. Но първо от древността се появява почитането на някакво свято място, което след това се превръща в туризъм“, посочи той.

Проф. Игнатов даде пример с древен Египет и гробницата на Джосер в Сакара.

„Още след смъртта на Джосер там започват да идват туристи от цялата страна, после от целия тогавашен цивилизован свят. Те не му знаят името и казват, че посещават гробница на светеца Джосер, на египетския светец. Малко по-късно това става гробът на Озирис. Първият Божи гроб в световната история. И до днес ние всички ходим там вече като туристи“, разказа историкът.

По думите му за превръщането на подобни места в туристически обекти в България са необходими време и осмисляне.

„За да стане това нещо в България, изисква се време, изисква се осмисляне. Ние много често не знаем, ходейки и по нашите земи, че това, което за нас е ежедневие, би представлявало огромна туристическа рядкост и желание да бъде посетено от другите. Още се учим“, каза той.

Проф. Игнатов коментира и Съединението, което определи като уникален и „гигантски“ акт в българската история.

„Третата българска държава е твърде млада. Отнесохме, отбелязваме 140 години. 141“, каза той.

„Съединението е един уникален акт в нашата история. Гигантски акт. Аз бих го сравнил с времето на тази великанска държава, която създава писмеността по свое решение тук“, посочи проф. Игнатов.

Според него българският дух след Освобождението е изиграл ключова роля за осъществяването на Съединението.

„Може би, защото след Освобождението през 1878 година е минало твърде малко време и петите колони на великите сили още не са били изградени докрай. И този български дух е решил, че няма да се съгласи с решението на великите сили. А ще направи първата крачка към обединението на България. И то твърде успешно“, каза той.

В разговора беше засегната и темата за образованието. Проф. Игнатов заяви, че още от 2009 г. говори за необходимостта от намаляване на натоварването на учениците и учителите, но това не означава просто съкращаване на учебния материал.

„Аз бях министър два пъти и още от 2009 година говоря това нещо, че нашите ученици са претоварени, учителите са претоварени, обаче разтоварването не е за сметка на материала. Трябва да се направи преглед на учебното съдържание. Това, което е в учебните програми. Тъй като то е претрупано“, обясни той.

Според него проблемът се задълбочава, защото с развитието на науката непрекъснато се добавя нова информация.

„И всъщност то се претрупва с всеки изминал ден и като науката се развива, ние имаме някакъв комплекс с непълноценност, малоценност, защото все си мислим, че сме малка държава, а ние не сме, ние сме средноевропейска. И искаме нашите деца да знаят всичко, всичко, всичко. Няма как то да бъде погълнато от психиката на един млад човек“, каза проф. Игнатов.

Той смята, че учебният материал трябва да бъде съобразен с психологическото развитие на децата и да бъде направено ясно разграничение между основното и допълнителната информация.

„Много често материалът, който предоставяме, не е съобразен с психологическото развитие на детето. Трябва да се извърши едно сложно интелектуално усилие, да се прегледа и да се остави основното, а другото да отиде на втори план“, посочи той.

По думите му трябва да има повече време за практически занимания, чрез които децата да осмислят наученото.

„Ние трябва да дадем повече време за практически занимания на децата. Това, което те днес ще го получат като информация, след това дълго време, в зависимост от възрастта, игрово или по друг начин, те трябва да го практикуват. Да го осмислят и е много важно да знаят, да им бъде обяснено защо трябва да учат точно това. Защо трябва да знаем тази информация?“, каза проф. Игнатов.

Като пример той посочи различията между българската и Кеймбриджката система на обучение.

„Имаме голям брой математически паралелки, освен гимназиите, специализираните. Е, ако всичките възпитаници на тези математически паралелки явяват ли се на матура по математика? Не. Нещо се случва“, каза той.

По думите му има училища, в които едновременно с българската програма се преподава и по Кеймбриджката система.

„И там се оказва, че децата, които имат проблем с математиката в българската програма, изведнъж са много добри в Кеймбриджската система. И как се получава това? Материалът е един и същ, а математиката, нададено на равнище от детско развитие, тя е една и съща, но начинът на преподаване, подборът на материала, акцентът върху кое е основно и кое не“, обясни проф. Игнатов.

Той посочи и разликата в преподаването на историята.

„Примерно, аз сега гледах учебниците по история на Кеймбридж и отначало бях стресиран, защото XX век, тази история, ние учим толкова много, че ние сме... Дори децата, които смятаме, че не знаят нищо, са малки енциклопеди, ходещи енциклопедии в училище. Там има акцент върху няколко събития на XX век, но се прави опит да се осмисли процесът, историческият процес. И на тази база, с инструмента на осмисления процес, да се вземат съответните решения“, каза той.

Според проф. Игнатов обаче проблемът не е толкова в самите учебни програми, колкото в начина, по който се измерват знанията.

„Ако влезете в сайта на Министерството, вие ще видите, че учебните програми са добри. И откъде идва проблемът? Имаме национално външно оценяване, по което като че ли измерваме резултатите. Толкова беше целта. И едно време слагаме PISA, която е абсолютно фрапираща. Винаги сме някъде на дъното и се питаме защо“, посочи той.

„Значи проблемът е следният. Ние преподаваме в зависимост от това как изпитваме. Изпитваме по старовремски начин. Искаме наизустяване“, каза проф. Игнатов.

Според него промяната в начина на оценяване би довела и до промяна в начина на преподаване.

„Ако променим начина на изпитване, ще променим начина на преподаване. Ето, много проста формула е всичко това“, заяви той.

Проф. Игнатов коментира и ролята на новите технологии и изкуствения интелект в образованието.

„Новите технологии стоят там, където им е мястото. Новите технологии, независимо, има план на Министерството за изкуствения интелект. Да се подготвят учители. Като първо трябва да бъдат учителите, които са математици. Трябва да си от природно-математическия профил, за да ги спечелим на своя страна. Да минат обучение и да се изучава в училище“, каза той.

По думите му изкуственият интелект вече присъства навсякъде, но не може да замени учителя.

„Въпросът е, и наскоро ми зададоха въпрос, ще замени ли учителя. Не. Учителят е духовно същество, той не може да бъде заменен. Ролята на учителя не е да съобщава факти. Още повече те много често не са верни от това, че науката се променя и ги измества“, посочи проф. Игнатов.

В края на разговора той коментира и ролята на социалните мрежи на фона на случилото се през лятото на Младежкия хълм в Пловдив.

Според него тенденцията в някои държави е по-скоро към контрол върху достъпа на децата до социалните мрежи, отколкото към пълна забрана.

„Сега ние не знаем какъв е резултатът от забраната, защото Франция и други държави сега последните години въвеждат тази тенденция. Тенденцията е за контрол. Може би не за тотална забрана. И ние не знаем какъв ще бъде резултатът“, каза той.

Проф. Игнатов предупреди, че пълната забрана може да бъде заобиколена.

„Винаги някой друг може да се регистрира вместо детето. Хората ще се научат да лъжат повече и така нататък. И една част от тях ще имат достъп до социалните мрежи. Но трябва да се намери начин, някакъв алгоритъм да се създаде и да се ограничи достъпът, особено до опасните места в мрежата“, посочи той.

По думите му социалните мрежи могат да бъдат част от процеса на формиране на поведението на децата, но семейството остава най-важният фактор.

„Значи най-важното в цялата тази мрежа е семейството. Могат да обвиняват училището колкото си искат. Училището, да, то създава условия за възпитание на децата. Но каквито и условия ти да създадеш, ако представител на семейството пристига, ругае учителите или вкъщи не ги слуша и той го погледни... Семейството основно“, каза проф. Игнатов.

Той посочи и още три важни стълба в процеса на възпитание – директорът на училището, полицейският началник на населеното място и кметът.

„И другото, което имаме – три стълба, които са много важни. Това е директорът на училището, полицейският началник на населеното място и кметът“, каза той.

Проф. Игнатов подчерта, че училището може да създаде добра среда, но децата прекарват значителна част от времето си извън него и в социалните мрежи.

„Защото тези деца, аз давам пример, такова идеално училище. Всичко е прекрасно вътре, върви с пълна сила училищното самоуправление, което е елемент на възпитанието, е на страхотно ниво. Гражданското образование, защото аз смятам, че то е много важно и то трябва да се усили“, каза той.

„И децата излизат извън училището, след последния училищен звънец, и виждат изрисувани фасади на сгради, всеки пресича както си иска. Хора се бият за паркомясто, което не е тяхно, но всъщност то е общинско. И както и да ги възпитаваш ти в рамките на тези 8, 10, 11 часа, той излиза навън и бива погълнат от тази агресия“, допълни проф. Игнатов.

„Освен това те пребивават наистина минимум 4-6 часа в социалните мрежи и там не можем да проследим къде са“, заключи той.